Archive for March 9, 2016

Резилианс като “възможност за промяна”

“Резилианс” /resilience/ има латински произход /от глагола resilio/ – скачам, отскачам, избликвам. В научната литература липсва единно определение, а в много езици понятието е неразпознаваемо. Известни са и тълкованията от френски език – “устойчивост на удар” /за физиката на телата/ и от руски – “жизнеустойчивост /жизненост, разширена ефективност на човека/”. Утвърдено е английското значение на понятието, “устойчивост на характера” или т.н “hardiness” – концепция, възникнала в теорията на Салвадор Мади, изследвал личностната регулация на стреса и творческия потенциал. Обобщено се тълкува като “здраве, устойчивост, смелост”, а също и като умение за емоционална компетентност и разбиране на другия и ситуацията. В този смисъл качеството е от ключово значение на превъзмогване на кризисни състояния. То е необходимо както на човека, преживяващ криза, така и на хората от неговото обкръжение.

Жизнеустойчивостта, включва в себе си два компонента – психологичен и дейностен, които имат мотивационна природа. Дейностната страна предполага действия, насочени към осъществяване на цели. Те са насочени към справяне със стреса и включват постоянна грижа за здравето и обратна връзка за това, какво се случва с нас.

Интерес представляват изводи в проучванията за “резилианс”, вниманието се акцентира върху ролята на “жизнеустойчивостта” и убеждението, че “то може да бъде формирано”, например: ако обстоятелствата на стреса се разглеждат като възможност /добри алтернативи или ако се търси перспектива/ въвлеченост в идеята за бъдещето.

Важно условие за развитие и самоусъвършенстване се оказват не само успешната адаптация и съответните стратегии за стрес, но и качеството “резилианс”, което предпоставя социална и емоционална зрялост. Модерните общества днес се стремят към усвояване на многообразен ресурс, необходим за изграждане на “пластичност на психиката” в сложни житейски условия – обществени, социални, емоционални, материални, духовни, културни. Позитивното професионално говорене, позитивното мислене /разбира се, и обективно/ за света, като “уникална система” и стремеж към “посттравматичен растеж” след сблъсък с кризисни ситуации, са елемент към онази нагласа, която ще ни направи по-гъвкави, по-приспособими, по-устойчиви!

Източник: “Творчески подходи в кризисната интервенция”         Пепа Митева