Archive for January 17, 2018

Психология на цвета

Всеки цвят има много аспекти. Всеки цвят от спектъра притежава собствено ниво на съзнание. Ако приемем, че червеното е основата, при изкачване нагоре в спектъра оставяме зад нас по-бавните и по-плътни вибрации на материалния свят – червените, оранжевите и жълтите, и навлизаме в по-фините, по-бързи вибрации на интелектуалното и духовното – сините, индиговите и лилавите. Зеленото е балансьорът, границата между двете. То е съставено от аспектите и на двете страни – жълто, от магнетичния край и синьо от електриковия. За синьото често се смята, че е по-духовно от червеното. Това е недоразумение. Всички цветове са духовни, но всеки от тях показва по различен начин своята духовност.

Всеки цвят притежава различна дължина и честота на вълната. Когато усещаме интуитивно цвета, ние правим нещо подобно на фината настройка на телевизионен канал. Само когато сме настроени на правилната вълна, можем да получим ясна картина. Всеки цвят е силен, но силата на един цвят е различна от тази на другите. Силата на синьото се крие във факта, че то първо преценява ситуацията и спазва принципа три пъти мери, един път режи, докато червеното действа без да се замисли, уверено в правотата си.

Много е важно, да се търсят положителните страни във всеки нюанс. Не трябва да се страхувате или да избягвате отрицателните страни на цвета. Те съществуват, за да ви помагат. Тъмните страни показват на какво трябва да се обърне внимание, за да бъде постигнато равновесие.

Езикът на цветовете е средство за самопознание. Ако определен цвят ви привлича, това може да показва дълбока вътрешна необходимост от нещо, което вибрацията на този цвят притежава. Светлината е цялото, цветовете в които се разпръсква, са индивидуални личности със свой собствен глас.

Няма правилен цвят, няма и грешен цвят. Когато учите езика на цветовете, се учите да разбирате целия спектър от значения, който разумът на светлината ви дава чрез цвета. Цветовете отразяват нежното вътрешно ехо на вашата същност.

Източник: “Енергията на цветовете” Лилиан Върнър-Бондс

 

Мъдрецът

Пътят на мъдреца е пътуването за откриване на истината – за нас самите, за нашия свят и за вселената. Мъдреците имат малка /или въобще нямат/ потребност да контролират или променят света – те просто искат да го разберат. На неговите най-висши нива пътуването не е просто, за да намериш знание, а да станеш по-мъдър. Именно Мъдрецът в нас е този, който е в резонанс с поговорката “Ще узнаеш истината и истината ще те направи свободен”. Във всекидневните дела най-същественият въпрос за Мъдреца е “Каква е истината тук?” По този начин всички мъдреци са детективи, търсещи реалността зад привидностите. Лекари, психолози и всички истински лечители се нуждаят от съвета на един вътрешен или външен Мъдрец. Консултанти и мениджъри действат като Мъдреци, когато полагат усилия, за да различат истинската причина за трудностите в организациите или за да изяснят реалните им възможности и силни страни. Учените са класически Мъдреци с това, че техният живот е посветен на способстването на търсенето на знание.

Може би най-освобождаващият и разкрепостяващ момент в живота е “моментът на истината”, който осветлява нашия живот, разпръсква объркването и прояснява какво трябва да бъде направено. Мъдрецът ни помага да изоставим нашите Его занимания, за да ни открие за една по-дълбока истина за живота. Изправянето срещу такива фундаментални истини е облагородяващо и смиряващо.

Колкото пътуването на Мъдреца напредва обаче, толкова по-сложна започва да става работата по намиране на истината. Така Мъдреците започват да развиват едно чувство на смирение, което произтича от признаването на тяхната радикална субективност. Всеки от нас е само малка част от една по-голяма реалност, макар да се стремим да разберем цялото, ние никога няма да осъществим тази амбиция, защото никой от нас не може да види достатъчно, за да го направи.

Източник: “Да пробудиш героите в теб” Каръл Пирсън