Archive for March 28, 2018

Хаосът и по-висшият порядък

Когато познавате себе си само чрез съдържанието, ще си мислите, че знаете кое е добро и кое е лошо за вас. Ще различавате събитията, „добри за мен“, и събитията, „лоши за мен“. Ала това е фрагментирано възприемане на целостта на живота, в която всичко е взаимосвързано и всяко събитие има своето необходимо място и функция. Тази цялост представлява нещо много повече от повърхността на нещата и външния им вид, много повече от общия сбор на частите, много повече от съдържанието на вашия живот или от съдържанието на света.

Зад понякога изглеждащата случайна или дори хаотична последователност на събитията в живота ни, както и в света, се разгръща един по-висш порядък и цел. Този факт е прекрасно изразен в следната констатация на дзен-будизма: „Снегът вали и всяка снежинка си е на мястото“ Никога не можем да разберем този по-висш порядък, мислейки за него, защото мисленето е съдържание, а по-висшият порядък произхожда от непритежаващото форма царство на съзнанието, от всеобщия разум. Но пък можем да го съзрем за миг, и, нещо повече, да влезем в хармония с него, което означава да сме съзнателни участници в разгръщането на неговата по-висша цел.

Когато се разхождаме в девствена гора, умът ни вижда във всичко наоколо единствено безредие и хаос. Той дори не е способен да различи живота (доброто) от смъртта (лошото), тъй като навсякъде от разлагаща се, разпадаща се материя покълва нов живот. Само ако сме вътрешно достатъчно притихнали и ако сме накарали гласа на мисленето да замълчи, ще можем да осъзнаем, че около нас има прекрасна скрита хармония, святото, по-висш порядък, благодарение на които всяко нещо е на мястото си и не може да бъде нищо друго освен това, което е, по начина, по който е.

Умът се чувства по-удобно в подредения от човека парк, защото в него всичко е според човешки замисъл, нищо не е органично, естествено. В парка има ред, разбираем за човешкия ум. В девствената гора съществува неразбираем ред, изглеждащ за човешкия ум като хаос. Порядък отвъд умствените категории „добро“ и „лошо“. Човек не може да го разбере посредством мисълта, но може да го усети, когато се освободи от мисълта, когато притихне вътрешно, когато престане да се опитва да анализира и обяснява. Едва тогава ще съзре свещеността на гората. Щом усетите скритата хармония, ще осъзнаете, че не сте нещо отделно от нея, а когато осъзнаете това, ще станете съзнателни участници в нея. По този начин природата ви помага да влезете в хармония с целостта на живота.

Добро и лошо

В определен момент през живота си повечето хора осъзнават, че съществува не само раждане, израстване, успех, добро здраве, удоволствие и победи, но също така и загуби, неуспехи, болести, старост, разпад, болка и смърт. Конвенционалните имена за двата типа неща са „добро“ и „лошо“, ред и безредие. „Смисълът“ на човешкия живот обикновено се свързва с това, което той нарича „добро“, но доброто непрекъснато заплашва да се срине, да рухне, да премине в безредие; когато животът изгуби смисъла си, човекът е застрашен от безсмислеността и „лошото“. Рано или късно безредието връхлита в живота на всеки човек, независимо колко застраховки си е направил. Връхлита под формата на загуба или инцидент, болест, някаква форма на инвалидност, стареене, смърт. Ала връхлитането на безредието и настъпващият в резултат срив на дефинирания от ума смисъл могат да се окажат вратата, водеща към по-висш порядък.

„Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога“[3], се казва в Библията. Какво е „мъдростта на тоя свят?“ Движението на мисълта, а смисълът се дефинира предимно и най-вече от мисълта.

Мисленето изолира една ситуация или събитие и го нарича „добро“ или „лошо“ — сякаш то има отделно съществуване. Когато прекалено се мисли, действителността се фрагментира. Това фрагментиране е илюзия, но изглежда напълно реално за човека, който е в негов плен. Вселената е неделима цялост, в която всичко е взаимосвързано, изолирани неща няма.

По-дълбоката взаимосвързаност на всички неща и събития предполага, че умствените етикети „добро“ и „лошо“ са в крайна сметка илюзорни. Те винаги предполагат ограничена гледна точка и в този смисъл са само относително верни и са временни. Прекрасна илюстрация е историята за мъдрия човек, който спечелил от лотарията скъпа кола. Семейството и приятелите му се зарадвали на късмета му и дошли да го поздравят. „Не е ли страхотно! — казали те. — Та ти си истински късметлия!“ Мъжът се усмихнал и отвърнал: — „Може би“. Няколко седмици се радвал на колата, пътувал с нея нагоре-надолу. Ала един ден пиян шофьор се блъснал в него на едно кръстовище и той се озовал в болницата с множество наранявания. Семейството му и приятелите му дошли на посещение. Рекли му: „Такава липса на късмет!“ Той пак се усмихнал и им отвърнал: „Може би“. Докато бил в болницата, една нощ се образувало свлачище и къщата му рухнала в морето. На следващия ден приятелите му дошли на посещение и казали: „Не си ли късметлия — беше в болницата и затова не падна с къщата в морето.“ Той отново отвърнал: „Може би.“

„Може би“ на мъдрия човек всъщност означава неговия отказ да съди случващите се неща. Вместо да отсъжда, той приема, и по този начин влиза в съзнателна хармония с по-висшия порядък. Той знае, че често е невъзможно умът да разбере какво място заема или каква цел има в тъканта на цялото привидно случайно събитие. Но случайни събития не съществуват, нито пък има неща или събития, съществуващи изолирано само чрез себе си и за себе си. Атомите, които съставляват вашето тяло, някога са били родени сред звездите, а причините дори за най-малкото събитие са буквално безкрайни и свързани с цялото по безброй неразбираеми начини. Ако искате да проследите причината за дадено събитие, ще се наложи да се върнете до самото начало на сътворението. Космосът не е хаотичен. Самата дума „космос“ означава „ред, порядък“. Ала не ред, разбираем за човешкия ум. И все пак, въпреки че умът не е в състояние да го разбере, понякога успява да надзърне в него.

Не обръщайте внимание на това, което се случва

Дж. Кришнамурти, великият индийски философ и духовен учител, почти непрекъснато пътувал по света и изнасял беседи. В продължение на повече от петдесет години той се опитвал да предаде с думи — които са съдържание — това, което е отвъд думите, отвъд съдържанието. По време на една от неговите лекции, през по-късния етап от живота му, той учудил слушателите си със следния въпрос: „Искате ли да научите тайната ми?“ Всички застанали нащрек. Сред слушателите имало хора, които вече двадесет-тридесет години го слушали и все не успявали да схванат същината на учението му. И най-после, след всичките тези години, учителят цял да им даде ключа към разбирането на думите му. „Ето тайната ми: не обръщам внимание на това, което се случва“ — казал Кришнамурти.

Той не се впуснал в подробности, така че подозирам, по-голямата част от слушателите му били още по-объркани отпреди. Ала съдържанието на простите на пръв поглед думи е дълбоко и проникновено.

Да не обръщаш внимание на това, което се случва — какво означава това? Означава, че вътрешно съм в хармония с всичко случващо се. Под „това, което се случва“ се има предвид настоящия момент, който винаги е такъв, какъвто е. Подразбира се съдържанието, формата, която настоящият момент — защото не съществува нищо друго, освен настоящия момент — приема. Да бъдете в хармония с това, което е, означава да се отнасяте с вътрешна несъпротива към „това, което се случва“. Означава да не му лепвате умствените етикети „добро“ или „лошо“, а да го оставите да бъде. Но следва ли от това, че няма смисъл да предприемате действия, имащи за цел някаква промяна в живота ви? Не, точно обратното. Когато в основата на вашите действия стои вътрешната хармония с настоящия момент, действията ви стават овластени от разума на самия Живот.

Така ли?

Дзен-учителят Хакуин живеел в един град в Япония. Бил високо почитан и много хора търсели от него духовно напътствие. Случило се дъщерята на съседите, тийнейджърка, да забременее. Когато родителите й, разгневени я обсипвали с обиди и я запитали кой е бащата, тя им казала, че е Хакуин. Побеснелите родители хукнали към къщата на Хакуин и с викове и хули му казали, че дъщеря им признала, че той е бащата на бебето. Единственото, което Хакуин рекъл, било: „Така ли?“

Новината за скандала бързо се разпространила из града, че и извън него. Хакуин изгубил репутацията си. Това не го притеснявало. Вече никой не го търсел за съвет. Той не се тревожел Когато детето се родило, родителите на момичето го отнесли при Хакуин. „Ти си бащата, гледай си бебето“. Учителят се грижел за бебето с любов. Година по-късно момичето, изпълнено с угризения на съвестта, признало пред родителите си, че бащата бил един младеж, който работел в месарницата. Смутени, те отишли при Хакуин да се извинят и да молят прошка „Наистина съжаляваме. Дойдохме да вземем бебето. Дъщеря ни призна, че не ти си бащата“. „Така ли?“ — отвърнал Хакуин и им предал бебето.

Учителят отговарял на лъжата и истината, на лошите и добрите новини по един и същ начин: „Така ли?“ Той приемал формата, която настоящият момент — лош или добър — имал, приемал я такава, каквато е, и по този начин не ставал участник в човешката драма. Не персонализирал събитията. Не бил ничия жертва. Бил в толкова пълно единение с това, което се случвало, че то вече нямало власт над него. Само ако се съпротивлявате на това, което се случва, ще зависите от произвола на случващото се и светът ще определя щастието и нещастието ви.

Хакуин се грижел за бебето с любов. Лошото се обърнало в добро чрез силата на несъпротивата. Давайки на настоящето това, което то изисква, Хакуин върнал бебето, когато дошло време да му го поискат.

Представете си за миг как егото би реагирало на различните етапи на описаното събитие

Източник: “Нова земя” , Екхарт Толе

Как се развиват уменията за мислене и учене при децата

  • Когато децата учат, между невроните се изграждат връзки, наречени „невронни пътища”.
  • Колкото повече биват използвани тези невронни пътища, толкова по-устойчиви стават. По тази причина упражненията помагат за усвояването на нови умения.
  • Децата преминават през различните етапи на развитие и надграждат своите умения за мислене през всеки етап                                                          Децата развиват своите умения по начина, по който строителите градят къща. Те започват от основата. От начина, по който е изградена основата през различните етапи, зависи как ще изглежда къщата и как ще се преминава от една стая в друга.Ето някои основни насоки за това как децата учат и усвояват различни умения. Ако сте загрижени за развитието на Вашето дете, трябва да знаете, че съществуват разнообразни похвати и обучителни методи, които могат да му помогнат да учи по най-подходящия за него начин.

    Изграждане на системата от мозъчни връзки

    Когато бебето приема информация от външния свят, неговите неврони се разклоняват и се свързват един с друг. Връзките на тези невронни пътища са като системата на електрическата мрежа. Всеки неврон може да има множество връзки с други неврони.

    Тези своеобразни „жици”, обаче, не се допират една до друга. Напротив, те предават информацията в пространството между невроните – „електрическите кутии”, наречени синапси. Мозъчната биохимия (невротрансмитерите) подпомага предаването на тези сигнали по системата.

    Как работят невронните пътища

    Всеки невронен път представлява верига. Когато електричеството премине по веригата, то предизвиква отговор. Например, когато натиснете ключа на осветлението, лампата светва. Някои мозъчни вериги като тази за дишането и кръвообращението, са изградени в мозъка още от раждането, докато други са зависими от дейността и опита. Те се нуждаят от входяща информация, за да заработят, и колкото повече биват стимулирани, толкова по-добре работят. Тази стимулация е по-сложна от включването на осветлението. Тя е свързана с опита и преживяванията на детето. Звуците, гледките, вкусовете, миризмите, усещанията и емоциите, всичко това помага на мозъка да освобождава невротрансмитери и да активира тези вериги.

    Съкращаване на невронните пътища

    Невронните пътища, които се използват по-често, стават по-силни. Веригите, които не се използват, отслабват и изчезват с течение на времето чрез процес, наречен „съкращаване”. Това е нормално – малките деца имат повече вериги, отколкото са им необходими. Съкращаването протича през цялото детство и юношество. Това означава, че мозъкът на децата е достатъчно пластичен да изгражда нови връзки и да усъвършенства често използваните невронни пътища. Това явление е известно като „невропластичност”.

    Възможностите на невропластичността

    Пластичността е особено важна при деца със затруднения в ученето и вниманието. Техният мозък обработва информацията по различен начин и невинаги използва ефективно мозъчната биохимия.  Тези различия затрудняват изграждането или устойчивостта на някои невронни пътища. Усвояването на алтернативни начини за обработване на информацията се основава на пластичността. Тя помага на невроните да изграждат нови връзки. Може да е необходимо информацията да направи обиколка и да измине малко по-дълго разстояние, за да достигне до там, където е необходима, но все пак този процес може да бъде осъществен.

    Учене чрез различните сетивни канали

    Децата не трябва да се грижат за изграждането на невронните пътища. Това се случва по естествен начин, когато те изследват и изучават заобикалящия ги свят. Шведският психолог Жан Пиаже създава известната теория за това как децата развиват своите познавателни умения. Първият етап от когнитивното развитие той определя като сензомоторен стадий, който продължава от раждането до около 2-годишна възраст. През този стадий децата започват да координират възприетата информация и двигателните си умения. Малките бебета използват своите сетива – зрение, слух, допир, вкус и обоняние. Те опитват с уста, разклащат и хвърлят играчки. Също така, започват да се преобръщат и да достигат до предмети, а по-нататък да пълзят и ходят.

    Всички тези дейности помагат да се изграждат невронните пътища, които контролират умения като движение, зрение и речево развитие. Например, бебетата продължават да издават звуци, които привличат необходимото им внимание. Те продължават да слагат в уста нещата, които им харесват на вкус, и да се придвижват до места, които искат да видят. Чрез тези повторения и упражнения се подсилват съответните вериги и тези дейности се извършват с по-голяма лекота.

    Учене чрез езика

    Между 2 и 7 години езикът все повече се развива, когато децата научават много нови думи, използват по-сложни изречения и започват да четат. Това е критичен момент да се осигурят на детето разнообразни езикови стимули. Колкото по-широк е досегът на детето с многообразие от думи и идеи, толкова повече невронни пътища ще изгради.

    Децата вече могат да включват различни предмети в игрите на основата на своето въображение. Например, можете да видите как детето язди голяма пръчка като кон или превръща кутия в космически кораб. Социалните умения също все повече се развиват на тази възраст.

    Пиаже определя този етап от развитието като предоперационален стадий. Виждането на детето за света на този етап все още е егоцентрично. Предизвикателство пред децата е да разбират логиката, аргументите и перспективите на другите. Те често срещат трудности да се поставят на мястото на другия и могат да отправят критики към изборите и  поведението на другите деца.

    Учене чрез логика

    От 7 години до около средна училищна възраст, мисленето на децата все повече се основава на логиката. По време на този етап децата развиват своята способност да правят връзки между явленията. Те се превръщат в „детективи”, които могат да откриват и свързват „улики”. Възрастните могат да подкрепят децата в осмислянето на концепциите за причина и следствие, тъй като децата навлизат в стадия на конкретните операции според теорията на Пиаже. Децата започват да разсъждават по-умело, използват добре логиката и се учат да правят умозаключения.

    В социален план децата развиват способността да се поставят на друга страна, да погледнат от чужда гледна точка и да разбират, че действията имат своите последствия.  Веригите, които са свързани с емоциите и чувствата се засилват и съзряват.

    Учене чрез разсъждение

    В юношеството, децата започват да мислят по-абстрактно и комплексно. Пиаже определя този етап като стадий на формалните операции. Децата вече умеят да издигат хипотези,  обмислят множеството допускания „ако” в ситуациите, за да достигнат до възможни решения. В термините на обучението, това означава, че са способни да решават по-сложни математически задачи и да разбират в дълбочина литературни персонажи и сюжети.

    С социално отношение, тези нови умения им помагат да осъзнаят, че реакциите на другите хора понякога се основават на различен опит и преживявания. Във физическо отношение, това означава, че са способни да свързват различни видове умения и да извършват по-сложни дейности като шофиране. Мозъчната мрежа става по-сложна, когато едни вериги се свързват помежду си с други и дават възможност на отделните умения да работят заедно.

    Основни изводи:

    • Новият опит помага на детето да изгражда невронни пътища. Изследването на света помага на мозъка да се развива.
    • Различните методи на обучение и други стратегии за интервенция могат да помогнат на децата с трудности в ученето и вниманието да изградят нови пътища и да развият повече умения.
    • На всеки етап от развитието, има неща, които можете да направите, за да помогнете на своето дете да учи.

Източник: http://hestiabg.com

Трябва да се научим да ценим истински важните неща

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.

- Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това …  – скъсал банкнотата на няколко парчета.

- Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.

- А ако направя така…

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.

- А сега? Кой я иска?

Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си.

Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

- Сега помислете добре и потърсете в паметта си: 5-те най-богати човека в света, 5-те последни Мис Свят, 10 лауреата на Нобелова награда, 5-те последни носители на Оскар.

Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете: трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване , трима приятели, помогнали ви в труден момент, някой, накарал ви да се чувствате специален ,5 човека, съпътствали ви през живота.

Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Източник: https://www.edna.bg