Archive for May 28, 2018

ЛЮБОВ ИЛИ РАЗУМ? НЕОБХОДИМ ЛИ Е ТОЗИ ИЗБОР?

Разумът срещнал Любовта и й казал:

– Размишлявах дълго за теб, но без задоволителен резултат. Затова искам да те питам: какъв е твоят смисъл? Не ми казвай само, че смисълът ти е да правиш хората щастливи. Често съм виждал, че ги правиш нещастни.

– Смисълът ми е в това, че хората израстват покрай мен и откриват себе си – отговорила Любовта. – Аз пробуждам най-доброто у тях и допринасям то да разцъфти. Дарявам им щастие. А че това щастие е преходно и може да се превърне в нещастие, не нося вина за това. Нищо не е вечно на този свят. И нито ти, нито аз имаме силата да променим закона за преходността.

– Знам, казал Разумът, но все пак не разбирам, защо хората се боят от теб, след като уж им даваш само добро, докато на мен ми имат пълно доверие.- Дължи се на това, – отговорила Любовта – че аз ги водя към непознатото, докато ти вървиш с тях по пътища, които те добре познават.
– Но ти току-що каза, че им помагаш да открият сами себе си – възразил Разумът.

– Да, и това правя, – отвърнала Любовта- но истинската същност, истинското Аз на повечето хора са им непознати и затова се страхуват. А за това и ти имаш някаква вина.

– Но как така?

– Ти допринасяш за това, те да си изграждат преградни стени срещу мен, като им втълпяваш, колко опасна съм била и колко големи могат да бъдат болката и разочарованието, които им причинявам. Ти ги учиш да се боят от мен.

– А не съм ли прав?- попитал Разумът.

– Не, не си прав. Аз не наранявам хората, те се нараняват един друг. Те не са разочароват от мен, те се разочароват взаимно. И болката, която изживяват не е причинена от мен, а от това, че не вникват надълбоко в моята същност. И как биха могли, като ти постоянно пречиш да се впуснат изцяло в мен. Защото само така могат да ме опознаят действително, а по този начин и самите себе си.

– Този разговор е безсмислен – казал Разумът. – Ние говорим на различни езици.

– Защото не можеш да мълчиш – отговорила Любовта…

 

Източник: “Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота”

Притча за усилията…

Веднъж един мъдрец завел учениците си на едно поле, където вече няколко месеца земеделец безуспешно се мъчел да изкопае кладенец.

 

Учениците не разбирали какъв е смисълът да ходят там. Но учителят настоял, защото смятал, че иначе не биха разбрали това, което иска да им обясни.

Оказало се, че земеделецът върши следното: започва да копае на едно място и като не намери вода до определена дълбочина, се премества десет крачки встрани и започва нова дупка. Вече бил изровил осем ями и копаел деветата. Така опропастил цялото поле.

-Не правете като него – казал мъдрецът на учениците си. – Ако той беше използвал цялата си енергия да копае на едно място, отдавна вече щеше да е изкарал вода, колкото и дълбоко да е тя. Не разпилявайте усилията си!

Източник:https://www.obekti.bg