Труден живот…

Един човек постоянно се оплаквал от съдбата и трудностите. Често го чували да казва тихо :
– Господи , Господи – тежък ми е този кръст ! Ето виж, живота на другите е къде-къде по-лек. Боже, с какво заслужих това – живея праведно и чисто, не съм по-лош от другите. Даже съм много по-добър – ето, брат ми не е верен на жена си, а съседът изостави децата си и се пропи!
Господи, моля ти се – снеми този кръст от мен !

Дотолкова се бил улисал да досажда на Бога, че успял и хората да отегчи с постоянното си мърморене, и станал за присмех на цялата долина.

Във вечерта на пълната луна, уморен от дневната работа, селянинът си легнал и веднага заспал, пропускайки редовната си молитва, в която се оплаквал за тежката си орисия. Но същата нощ му се присънил чуден сън – жив и плашещ. Сам Бог му заговорил:
– Ти дълго време ме молиш да взема кръста ти ! Ще го сторя, но друг ще ти дам, защото знай – няма жив човек без кръст ! Ето, влез в тази зала и си избери един! Който и да харесаш – твой е, а стария ти го взимам.
Влязъл тогава човекът в голяма и кръгла зала, с бял мраморен под и без прозорци. Но вътре било светло, а той не видял нито един светилник. Цялата зала била пълни с всякакви кръстове – черни и цветни, златни, железни и дървени. Имало големи и малки, украсени с камъни и издялани от дъб.
Селянинът останал като изумен, после се заел да търси някой по-малък кръст, та да се облекчи тежката му съдба.
Дълго време търсел и накрая открил малък седефен кръст: най-малкия в цялата зала !
– Този искам ! – рекъл зарадван селянинът.
Отвърнал му тогава Господ :
– Ами че това е кръстът, който ти носеше досега, този кръст бях ти дал.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *