Естественият ритъм – животът знае кога да работи и кога да почива…

Естественият ритъм на живота знае кога да работи и кога да почива и все пак средата ни се грижи добре за това да изпитваме недоверие към този поток на живота, като засилват едната или другата крайност. Западът клони към крайността на неспокойното действие, разширение и подобрение с малко или никакво колективно чувство за цел, докато Изтокът по традиция се е насочил в другата посока, далеч от активността и възхода и по-близо до религиозните и духовни сфери.             Стресът действа на много нива, но основното му влияние е вътре в тялото ви на физическо ниво. Ние трябва да разберем нещо много важно за стреса, че той е освен лично и колективно напрежение. Той е тясно свързан с нашата среда и и хората около нас.

Това означава, че вашата среда има огромно влияни върху това как се чувствате, как се държите и най-важното е, че тя влияе на това кой си мислите, че сте. Рядко се случва някой да се издигне над полето на стреса за постоянно. Тайната е да промените вътрешната си среда – своите чувства и мисли – така ще промените това, което виждате и чувате.

Човешката ДНК е една очарователна субстанция. Генетиката определя генетичната подредба на един човек като генотип, а проявлението на тази подредба определя като фенотип.

Складираната енергия и потенциал в един-единствен човек са неизмерими, но само благодарение на сдържаността се регулира живота и поддържането на състояние на вътрешен ритъм и структура. Тя създава движещата сила, която позволява на всички системи да се развиват и еволюират. По ирония, най-голям растеж се появява в моментите на външна пауза, когато изглежда, че цялата енергия е в застой. В този смисъл, сдържаността е свързана с липсата на намеса. Когато я прилагате в живота си, вие трябва да приемете себе си като част от един много по-голям поток от този, който можете да видите и затова трябва да приемете, че има моменти, когато ще се чувствате изключително ограничени. Приемането на това ограничение и неговото проявление като търпение, е изключително силна дарба. Подходящо сравнение за това е развитието на едно малко дете. Децата носят семената на своето бъдеще и ако им бъде позволено да се развиват със своя собствен ритъм и по техния си начин, без прекомерна намеса, те ще разцъфнат. Всеки родител трябва да намери деликатния баланс между поставянето на здравословни граници и доверието в жизнената сила, която преминава през детето.

Благодарение на сдържаността, човешката сила може да бъде впрегната в креативност.

Comments are closed.