Как се развиват уменията за мислене и учене при децата

  • Когато децата учат, между невроните се изграждат връзки, наречени „невронни пътища”.
  • Колкото повече биват използвани тези невронни пътища, толкова по-устойчиви стават. По тази причина упражненията помагат за усвояването на нови умения.
  • Децата преминават през различните етапи на развитие и надграждат своите умения за мислене през всеки етап                                                          Децата развиват своите умения по начина, по който строителите градят къща. Те започват от основата. От начина, по който е изградена основата през различните етапи, зависи как ще изглежда къщата и как ще се преминава от една стая в друга.Ето някои основни насоки за това как децата учат и усвояват различни умения. Ако сте загрижени за развитието на Вашето дете, трябва да знаете, че съществуват разнообразни похвати и обучителни методи, които могат да му помогнат да учи по най-подходящия за него начин.

    Изграждане на системата от мозъчни връзки

    Когато бебето приема информация от външния свят, неговите неврони се разклоняват и се свързват един с друг. Връзките на тези невронни пътища са като системата на електрическата мрежа. Всеки неврон може да има множество връзки с други неврони.

    Тези своеобразни „жици”, обаче, не се допират една до друга. Напротив, те предават информацията в пространството между невроните – „електрическите кутии”, наречени синапси. Мозъчната биохимия (невротрансмитерите) подпомага предаването на тези сигнали по системата.

    Как работят невронните пътища

    Всеки невронен път представлява верига. Когато електричеството премине по веригата, то предизвиква отговор. Например, когато натиснете ключа на осветлението, лампата светва. Някои мозъчни вериги като тази за дишането и кръвообращението, са изградени в мозъка още от раждането, докато други са зависими от дейността и опита. Те се нуждаят от входяща информация, за да заработят, и колкото повече биват стимулирани, толкова по-добре работят. Тази стимулация е по-сложна от включването на осветлението. Тя е свързана с опита и преживяванията на детето. Звуците, гледките, вкусовете, миризмите, усещанията и емоциите, всичко това помага на мозъка да освобождава невротрансмитери и да активира тези вериги.

    Съкращаване на невронните пътища

    Невронните пътища, които се използват по-често, стават по-силни. Веригите, които не се използват, отслабват и изчезват с течение на времето чрез процес, наречен „съкращаване”. Това е нормално – малките деца имат повече вериги, отколкото са им необходими. Съкращаването протича през цялото детство и юношество. Това означава, че мозъкът на децата е достатъчно пластичен да изгражда нови връзки и да усъвършенства често използваните невронни пътища. Това явление е известно като „невропластичност”.

    Възможностите на невропластичността

    Пластичността е особено важна при деца със затруднения в ученето и вниманието. Техният мозък обработва информацията по различен начин и невинаги използва ефективно мозъчната биохимия.  Тези различия затрудняват изграждането или устойчивостта на някои невронни пътища. Усвояването на алтернативни начини за обработване на информацията се основава на пластичността. Тя помага на невроните да изграждат нови връзки. Може да е необходимо информацията да направи обиколка и да измине малко по-дълго разстояние, за да достигне до там, където е необходима, но все пак този процес може да бъде осъществен.

    Учене чрез различните сетивни канали

    Децата не трябва да се грижат за изграждането на невронните пътища. Това се случва по естествен начин, когато те изследват и изучават заобикалящия ги свят. Шведският психолог Жан Пиаже създава известната теория за това как децата развиват своите познавателни умения. Първият етап от когнитивното развитие той определя като сензомоторен стадий, който продължава от раждането до около 2-годишна възраст. През този стадий децата започват да координират възприетата информация и двигателните си умения. Малките бебета използват своите сетива – зрение, слух, допир, вкус и обоняние. Те опитват с уста, разклащат и хвърлят играчки. Също така, започват да се преобръщат и да достигат до предмети, а по-нататък да пълзят и ходят.

    Всички тези дейности помагат да се изграждат невронните пътища, които контролират умения като движение, зрение и речево развитие. Например, бебетата продължават да издават звуци, които привличат необходимото им внимание. Те продължават да слагат в уста нещата, които им харесват на вкус, и да се придвижват до места, които искат да видят. Чрез тези повторения и упражнения се подсилват съответните вериги и тези дейности се извършват с по-голяма лекота.

    Учене чрез езика

    Между 2 и 7 години езикът все повече се развива, когато децата научават много нови думи, използват по-сложни изречения и започват да четат. Това е критичен момент да се осигурят на детето разнообразни езикови стимули. Колкото по-широк е досегът на детето с многообразие от думи и идеи, толкова повече невронни пътища ще изгради.

    Децата вече могат да включват различни предмети в игрите на основата на своето въображение. Например, можете да видите как детето язди голяма пръчка като кон или превръща кутия в космически кораб. Социалните умения също все повече се развиват на тази възраст.

    Пиаже определя този етап от развитието като предоперационален стадий. Виждането на детето за света на този етап все още е егоцентрично. Предизвикателство пред децата е да разбират логиката, аргументите и перспективите на другите. Те често срещат трудности да се поставят на мястото на другия и могат да отправят критики към изборите и  поведението на другите деца.

    Учене чрез логика

    От 7 години до около средна училищна възраст, мисленето на децата все повече се основава на логиката. По време на този етап децата развиват своята способност да правят връзки между явленията. Те се превръщат в „детективи”, които могат да откриват и свързват „улики”. Възрастните могат да подкрепят децата в осмислянето на концепциите за причина и следствие, тъй като децата навлизат в стадия на конкретните операции според теорията на Пиаже. Децата започват да разсъждават по-умело, използват добре логиката и се учат да правят умозаключения.

    В социален план децата развиват способността да се поставят на друга страна, да погледнат от чужда гледна точка и да разбират, че действията имат своите последствия.  Веригите, които са свързани с емоциите и чувствата се засилват и съзряват.

    Учене чрез разсъждение

    В юношеството, децата започват да мислят по-абстрактно и комплексно. Пиаже определя този етап като стадий на формалните операции. Децата вече умеят да издигат хипотези,  обмислят множеството допускания „ако” в ситуациите, за да достигнат до възможни решения. В термините на обучението, това означава, че са способни да решават по-сложни математически задачи и да разбират в дълбочина литературни персонажи и сюжети.

    С социално отношение, тези нови умения им помагат да осъзнаят, че реакциите на другите хора понякога се основават на различен опит и преживявания. Във физическо отношение, това означава, че са способни да свързват различни видове умения и да извършват по-сложни дейности като шофиране. Мозъчната мрежа става по-сложна, когато едни вериги се свързват помежду си с други и дават възможност на отделните умения да работят заедно.

    Основни изводи:

    • Новият опит помага на детето да изгражда невронни пътища. Изследването на света помага на мозъка да се развива.
    • Различните методи на обучение и други стратегии за интервенция могат да помогнат на децата с трудности в ученето и вниманието да изградят нови пътища и да развият повече умения.
    • На всеки етап от развитието, има неща, които можете да направите, за да помогнете на своето дете да учи.

Източник: http://hestiabg.com

Трябва да се научим да ценим истински важните неща

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.

- Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това …  – скъсал банкнотата на няколко парчета.

- Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.

- А ако направя така…

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.

- А сега? Кой я иска?

Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си.

Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

- Сега помислете добре и потърсете в паметта си: 5-те най-богати човека в света, 5-те последни Мис Свят, 10 лауреата на Нобелова награда, 5-те последни носители на Оскар.

Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете: трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване , трима приятели, помогнали ви в труден момент, някой, накарал ви да се чувствате специален ,5 човека, съпътствали ви през живота.

Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Източник: https://www.edna.bg

Трите врати на мъдростта

Притча за Пътя, който всеки от нас трябва да извърви, търсейки Смисъла и Себе си… 

Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.

– Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота – казал младежът.

– Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, от което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело: “ПРОМЕНИ СВЕТА”

– Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял.

Минали години.
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.

– Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.

И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело: “ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”

– Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.

И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.

Минали години.
Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отвърнал принцът – че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.

– Имаш право! – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.

Казал старецът тези думи и изчезнал.

След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело: “ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”

– Да! – помислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си, и всичко, което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отвърнал принцът – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.

– Добре – казал старият мъдрец.

– Да – продължил принцът, – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!

– Точно това е следващата ти цел. – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.

Казал това и изчезнал. Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял: “ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.

– Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отвърнал принцът – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.

– Добре. – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.

Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел: “ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”.

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отговорил принцът – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.

– Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело: “ПРИЕМИ СВЕТА”

– Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.

Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил или неговият поглед?

– Какво научи по Пътя? – попитал го мъдрецът при следващата им среща.

– Научих – отвърнал принцът – че светът е огледало на душата ми. Душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.

– Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.

– Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.

И старецът изчезнал.

Източник: Кристиан Годфроа, club-positif.com

Психология на цвета

Всеки цвят има много аспекти. Всеки цвят от спектъра притежава собствено ниво на съзнание. Ако приемем, че червеното е основата, при изкачване нагоре в спектъра оставяме зад нас по-бавните и по-плътни вибрации на материалния свят – червените, оранжевите и жълтите, и навлизаме в по-фините, по-бързи вибрации на интелектуалното и духовното – сините, индиговите и лилавите. Зеленото е балансьорът, границата между двете. То е съставено от аспектите и на двете страни – жълто, от магнетичния край и синьо от електриковия. За синьото често се смята, че е по-духовно от червеното. Това е недоразумение. Всички цветове са духовни, но всеки от тях показва по различен начин своята духовност.

Всеки цвят притежава различна дължина и честота на вълната. Когато усещаме интуитивно цвета, ние правим нещо подобно на фината настройка на телевизионен канал. Само когато сме настроени на правилната вълна, можем да получим ясна картина. Всеки цвят е силен, но силата на един цвят е различна от тази на другите. Силата на синьото се крие във факта, че то първо преценява ситуацията и спазва принципа три пъти мери, един път режи, докато червеното действа без да се замисли, уверено в правотата си.

Много е важно, да се търсят положителните страни във всеки нюанс. Не трябва да се страхувате или да избягвате отрицателните страни на цвета. Те съществуват, за да ви помагат. Тъмните страни показват на какво трябва да се обърне внимание, за да бъде постигнато равновесие.

Езикът на цветовете е средство за самопознание. Ако определен цвят ви привлича, това може да показва дълбока вътрешна необходимост от нещо, което вибрацията на този цвят притежава. Светлината е цялото, цветовете в които се разпръсква, са индивидуални личности със свой собствен глас.

Няма правилен цвят, няма и грешен цвят. Когато учите езика на цветовете, се учите да разбирате целия спектър от значения, който разумът на светлината ви дава чрез цвета. Цветовете отразяват нежното вътрешно ехо на вашата същност.

Източник: “Енергията на цветовете” Лилиан Върнър-Бондс

 

Мъдрецът

Пътят на мъдреца е пътуването за откриване на истината – за нас самите, за нашия свят и за вселената. Мъдреците имат малка /или въобще нямат/ потребност да контролират или променят света – те просто искат да го разберат. На неговите най-висши нива пътуването не е просто, за да намериш знание, а да станеш по-мъдър. Именно Мъдрецът в нас е този, който е в резонанс с поговорката “Ще узнаеш истината и истината ще те направи свободен”. Във всекидневните дела най-същественият въпрос за Мъдреца е “Каква е истината тук?” По този начин всички мъдреци са детективи, търсещи реалността зад привидностите. Лекари, психолози и всички истински лечители се нуждаят от съвета на един вътрешен или външен Мъдрец. Консултанти и мениджъри действат като Мъдреци, когато полагат усилия, за да различат истинската причина за трудностите в организациите или за да изяснят реалните им възможности и силни страни. Учените са класически Мъдреци с това, че техният живот е посветен на способстването на търсенето на знание.

Може би най-освобождаващият и разкрепостяващ момент в живота е “моментът на истината”, който осветлява нашия живот, разпръсква объркването и прояснява какво трябва да бъде направено. Мъдрецът ни помага да изоставим нашите Его занимания, за да ни открие за една по-дълбока истина за живота. Изправянето срещу такива фундаментални истини е облагородяващо и смиряващо.

Колкото пътуването на Мъдреца напредва обаче, толкова по-сложна започва да става работата по намиране на истината. Така Мъдреците започват да развиват едно чувство на смирение, което произтича от признаването на тяхната радикална субективност. Всеки от нас е само малка част от една по-голяма реалност, макар да се стремим да разберем цялото, ние никога няма да осъществим тази амбиция, защото никой от нас не може да види достатъчно, за да го направи.

Източник: “Да пробудиш героите в теб” Каръл Пирсън

Ще видим…

Някога живял в централен Китай един фермер. Той бил богат и вместо трактор имал стар кон, с който орял нивата си.

Един ден, докато фермерът работел на полето, конят паднал и умрял. Всички в селото съжалили фермерът :”О, каква беда!” Той обаче само отвърнал:

-Ще видим.

Бил толкова спокоен, че всички в селото се събрали в знак на уважение към неговото достойнство и му подарили кон.

Сега всеобщата реакция била: „Ама, че щастливец!”, но фермерът отново казъл:

-Ще видим! След няколко дни конят прескочил оградата и избягал. Всички селяни поклатили глави: „Горкият човек!”, а фермерът се усмихнал:

-Ще видим!

Конят се върнал след няколко дни и всички казали: „Късметлия!”, освен селянинът, който отново кротко отвърнал: „Ще видим”

След няколко месеца синът на фермера паднал от коня и си счупил крака. „Горкото момче, колко жалко” носело се от уста на уста. А фермерът само промълвил:

-Ще видим

След 2 дни в селото дошли военни, за да вземат младите мъже за войници. Видели, че синът на фермера е със счупен крак, и го оставили в къщи.

Всички казали: „Щастливец”, а фермерът за сетен път повторил:

– Ще видим

МНОГО ПЪТИ ОНОВА, КОЕТО НИ ИЗГЛЕЖДА, КАТО ЛОШ КЪСМЕТ, СЕ ОКАЗВА СКРИТ ДАР. А ЩОМ СЪРЦАТА И УМОВЕТЕ НИ СА В ХАРМОНИЯ, ВСЯКА СЛУЧКА Е ДАР, ОТ КОЙТО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ВАЖЕН УРОК!

Източник: “Скритият дар” – 101 притчи за истински ценното в живота от Джериес Авад

„Ключовите разговори“ – за успешна комуникация

„Искаме да изясним отношения или обсъдим проблеми – служебни и лични. В този случай се налага да проведем важен, ключов разговор.

Но не успяваме докрай да кажем мнението си, да отстоим позицията си, да обявим очакванията си и да разберем чуждите; да изясним взаимоотношенията. Нещо от изреченото от другия ни засяга и се свиваме в себе си. Или пък прекалено напористо държим на позицията си и настояваме, че това, което предлагаме е по-доброто решение. Много неща могат да се объркат в един важен разговор … .

Всеки път си обещаваме, че спокойно, ясно и категорично ще представим своите желания и мнения. Ще отстояваме себе си, ще се владеем и няма да се поддаваме на чуждите негативни емоции. Но това така и не се случва.

Първата важна стъпка е вътрешно да се подготвим за разговора:

  1. Как да започнем? Да се съсредоточим върху това, което наистина желаем: за себе си, за другите, какви взаимоотношения искаме да имаме с близки, приятели, служебни?
  2. Да сме наясно с причините, заради които ще провеждаме разговор – проблеми, които искаме да обсъдим и разрешим; гледни точки, които искаме да изясним.
  3. Да разпознаем и кога даден разговор става ключов – обикновено има емоционални и физически признаци – притеснение, уплаха, гняв, свиване на стомаха, изпотяване на ръцете, кръвта се качва рязко в главата.

След като сме наясно какво искаме, започваме разговора. Но в даден момент усещаме, че емоциите в нас надделяват и рискуваме всичко да потъне в дребни пререкания, заяждания и обиди и да не стигнем до същината на проблема. Добре е да спрем и да си напомним причините за разговора ни.

Навлизайки в него е важно да следим не само своето, но и настроението на събеседника – позата, жестовете и изражението на лицето. Дали се чувства спокоен или напрегнат, ядосан, или проявява безразличие. Когато ние или събеседникът се почувстваме застрашени, забравяме за какво водим разговора и се фокусираме върху заливащите ни емоции или блокираме. Изразява се в оттегляне от разговора и мълчание или отбягване на наболелите проблеми чрез вторачване в дребни детайли, или преминаваме в словесна атака – омаловажаване на казаното от другия, слагане на етикети, обиди.

Според авторите е важно да наблюдаваме себе си и събеседника и да улавяме навреме тези моменти. Да проследим кога другия се съпротивлява срещу нас. Да видим каква е позата ни, тонът на гласа, жестовете. Склонни ли сме към дълги монолози?

Можем да успокоим обстановката с жест, думи, да се извиним, ако трябва. Да оставим и другия да се изкаже. Да се опитаме чрез задаване на въпроси да разберем причините за словесната атака или затваряне в себе си. Да открием обща точка в разговора и да си припомним какво искаме за себе си, за другия, за отношенията ни.

Важно е да не действаме или/или – „ще ти кажа нещо неприятно, ще те обидя дори, ама иначе ще бъда неискрен!” („избора на новобранеца”, както казват авторите). Да съчетаем честност и добронамереност в изказванията си.

Когато става въпрос за наши ценности и убеждения, в които вярваме искрено, е трудно, защото противоположното мнение удря право върху тях. Но за да ги изразим ясно и да ни повярват, е добре да се овладеем и с разумни доводи да представим своите мнения и убеждения.

Затова е необходимо да разберем пътя си на действие. Проследяваме обратно стъпките, по които вървим – от последното, (действието), през емоциите, до първото – версията, която обслужваме. Каква е тя за случващото се и за казаното от другите, което предизвиква емоциите ни. Да се върнем към фактите! Така стъпка по стъпка обмисляме поведението си, осъзнаваме чувствата и анализираме версията си. Обикновено версиите отговарят на ролята, която сме заели:

1.На жертвата – невинният потърпевш, който е добър и праведен, а другите казват и правят лошите неща и той страда. Тук обратният път е да си зададем въпроса дали се преструваме, че не виждаме своята роля в проблема.

  1. Втората версия е тази за злодея – очерняме с най-плътни краски хората и ги превръщаме в коварни злодеи. Версията „ти/той,тя са виновни за всичко”. Обратният път е да си зададем въпроса „Защо един разумен, разбран и добронамерен човек би направил това?” Целта не е да търсим оправдание за постъпките на другия. А да се обърнем към собствените си мисли и чувства (защо се чувстваме така от чуждите думи и реакции) и да допуснем различни причини за поведението на другия.
  2. Третата версия е на безпомощния – убеждаваме другите и най-вече себе си, че сме безсилни да направим нещо, което да подобри ситуацията и отношенията. Тук може да се върнем към първоначалния си мотив: „Какво искам за себе си, за другите и за взаимоотношенията ни?” и да се запитаме какво да направим, за да осъществим тези желания.

Изследваме и пътя на другия, като искрено и търпеливо го изслушваме и отразяваме неговите чувства. Когато казва едно, а с изражението и позата си изразява друго, питаме как се чувства и описваме какво виждаме – спокойно и овладяно, показвайки загриженост. Друг начин е да перифразираме – накратко да преразкажем чутото, за да видим дали правилно сме разбрали другата гледна точка. Както и да подскажем – ако другият още се колебае да е докрай искрен, предполагаме какви мисли и чувства евентуално изпитва и сверяваме версията си със събеседника.

За да кажем докрай това, което желаем, е важно да вярваме, че заслужаваме да бъдем чути. В същото време да зачитаме и чуждата позиция и да знаем, че мнението и на другите е ценно. Да излагаме фактите, да сме откровени, може и да даваме негативна обратна връзка за другия, но да следим да не обиждаме. Поднасяме  своята версия, не като я налагаме, а като споделяме: „Според мен … „, „Питам се ….”.

Необходимо е да насърчаваме различните мнения. Особено в група, когато се обсъжда важна тема. Да предразположим хората да споделят различни от нашите възгледи: „Някой вижда ли нещата по различен начин? Наистина бих искал да чуя и друго мнение!”. Понякога хората се притесняват да се изкажат, за да не ги отхвърлят, обидят, да не се почустват глупаво. В този случай, авторите препоръчват да поставим под въпрос собственото си виждане: „Може да не съм прав! А ако истината е противоположна на това, което мисля?!”.

Ключовият разговор приключва с вземане на решение. Как се вземат решенията? В личен план, чрез обсъждане съгласуване на различните мнения и намиране на обща цел.

В служебен: чрез заповед, еднолично; чрез консултиране – изслушване на различни мнения, но решението отново е еднолично; чрез гласуване или консенсус – всички присъстващи вземат решението и полагат усилия да го осъществят.

В книгата има глава, която обобщава целия път на ключовите разговори и глава със заплетени ситуации от типа на „Да, но …”. Накрая авторите ни съветват как да превърнем усвоените умения в навици. Може да знаем как се провежда ключов разговор, но когато започнем такъв, нещата пак да се объркат. Защото са намесени емоции, „филмите” в главите ни, относно събития и отношения, чувства. Нужна е практика за успешно провеждане на ключови разговори. За тази цел в края на книгата има указания как да се упражняваме.“

Източник: “Ключовите разговори: За успешна комуникациякогато залозите са високи” от Кери Патерсън

 

Главната тайна на безкрайната мотивация

Първото условие е измеримост, второто – конкретна дата, а най-важното, което трябва да имате, за да постигнете целта, е мотивацията.

Имали ли сте цели, които са отговаряли на тези критерии, и въпреки това не сте ги постигали? Запитайте се: защо?

Отговорите могат да бъдат много. Например целта ви се е струвала толкова огромна, че е парализирала желанието ви да я постигате стъпка по стъпка. Или вече сте постигнали не високо, но задоволяващо ви жизнено равнище и вече нямате необходимата енергия за ново усилие нагоре, само за да запазите постигнатото. Или в процеса на постигането не сте изпитали удоволствие, което да ви кара да вървите по-нататък. Макар че сигурно сте имали цели, които сте постигали без особено удоволствие. Концентрирали сте всичката си воля, отивате и го правите. Но пък от честата концентрация волята намалява и накрая повече не можете да се заставите да го направите.

Всички отговори са обединени от едно нещо – недостатъчна МОТИВАЦИЯ.

Какво ни помага да съхраним желанието за постигане на целта? Какво няма да ни позволи да спрем по средата на пътя, да се задоволим с междинна цел, да се откажем и да спрем да полагаме усилия?

Когато имаме някаква глобална цел и вървим към нея, истински ни мотивира само едно – самото движение. Всички цели в действителност са капани, за да ни накарат да вървим напред. Най-интересното става по пътя. Нашата биология е такава, че ние живеем заради движението, заради пътя.

Целият ни живот представлява низ от различни цели, насочени към печеленето на пари и други рутинни неща, но на нивото на нашето подсъзнание това не е толкова важно. Когато се приближаваме към глобалната си цел, разбираме, че ще изгубим инерцията. Ще постигнем целта и край – “повече няма накъде да бързаме”. Това явление се нарича страх от успеха.

Условно казано, вие дълго време сте се изкачвали нагоре по планината и ето го върха – вече сте на него, забивате знамето, играете танца на победителя и…Седите на върха, провесили крака надолу, и разбирате, че сте постигнали всичко, което сте искали. Но животът още не е свършил, а вече нямате желания.

Какво да правите по-нататък? В тази ситуация много добре действа принципът “цел след целта”.

Биофийдбек като поведенческа терапия

Основният принцип на биофийдбек се основава на измерване и мониториране на физиологични процеси, които или не могат, или могат даа бъдат възприемани много неточно от сетивните системи в будно съснояние. Посредством апаратура различни параметри на физиологични процеси се измерват и връщат обратно на трениращият ги, преобразувани като зрителна, звукова или тактилна информация, често във вид на игра. Възприемането на тази информация позволява или улеснява съзнателния контрол върху мониторираните физиологични процеси. Чрез постигането на самоконтрол може да се въздейства върху множество нарушени функции на биологичните системи, върху които стъпват психичните.

При образователния процес човек оперира с информация и използва своя интелект, докато при биофийдбек терапията човек е изложен на въздействието на информация, идваща от тялото му /сигнали, регистриращи протичането на физиологични процеси/, като чрез постъпващата информация се учи с времето да модифицира самата “информация”, респективно сигнали, респективно физиологични процеси. Разликата е много тънка, но съществена, за да изпрати биофийдбек методите в областта на поведенческите терарии или приложната неврофизиология и да обособи самостоятелен дял – соматична поведенческа терапия

Избрани цитати от “ЕВА” на Уилям Пол Йънг…

1. “Съзнанието се ражда в момента, в който започваш да носиш отговорност. Да отговаряш на въпросите, които си задаваш и управляваш инстинктите.”

2. “Ние отдавна знаем, че болестта на сянката черпи сили от изолацията. Затова се борим с нея, като поддържаме ВЗАИМООТНОШЕНИЯ на ОСЪЗНАТА ЛЮБОВ и ДОБРОТА…”

3. “Бог има нужда от най-лошото, за да постигне най-доброто”

4. “Безпристрастието е мит, в много случаи прикрива малодушие. Много по-трудно и рисковано е да бъдеш истински и непосредствен и несравнимо по-удовлетворяващо…”

5. “Лечителите лекуват себе си, докато лекуват другите…”

6. “Безопасността зависи от хората, с които дружиш, а не от пътя, по който поемаш…”

7. “Онова, което беше сладко в устата им, горчеше в коремите им. Бяха изяли забранения плод. Вместо да се ДОВЕРЯТ, те бяха съгрешили и смъртта, беше последица от избора им…”

8. “Ние прерязахме връзките, които ни държаха в плен на невежеството и зависимостта. Как бихме могли да господстваме, без да познаваме добро и зло. Тази свобода е доброто…”

9. “Звярът си отива с теб. В Едем няма място за обвинители и разколници. Като повярва на собствените си лъжи, ти отприщи ужас, сеещ насилие и лъжа. Ти го избра за спътник и помощник…От вътре на вън можеше да се мине през вода, но от вън връщането в Едем ще бъде през огън…”

10. “След време Адам, ще забрави истината за отвръщането си, но каквито и решения да взема, тя няма да стане по-малко ИСТИНА…Мразиш това, в което се е превърнал. Той не е това, в което се е превърнал. Самото добро ВИНАГИ ще е по-дълбоко от отвръщането…Ние знаем и въпреки това го обичаме…”

11. “Ще те ОБИЧАМЕ СЕГА и ЗАВИНАГИ и ще бъдем пътят ти, по-който да се върнеш у дома…”

12. Без СИЛАТА да каже “НЕ”, ЛЮБОВТА никога няма да бъде реална, а само ИЛЮЗИЯ!

13. “Контрол – празно въображение…”

14. “Истинската любов не зависи от избора на ДРУГИЯ, а от познанието на ИСТИНСКАТА му СЪЩНОСТ…”

15. “В ТАНЦА, понякога водиш, но винаги и двамата се предават. Така че, сега ти трябва да избереш, и аз ти се предавам…”

16. “Тъмнината, ще крие лика НИ от Теб…”

17. “Винаги сме знаели, че на нашето ДА, вие ще кажете НЕ. Ние ще разкрием, живо, любящо предназначение на твоето отвръщане и праха на смъртта. Един ден ние ще изкупим твоето зло и змията в теб ще бъде смазана, семето на Ева ще строши главата на змията…”

18. “Жената бе БОЖИЯТА ЛЮБОВ от плът и кръв, но той бе предпочел да бъде САМ…Тази ЛЮБОВ, предадена и сломена, бе най-тежката му загуба…”

19. “Всичко, което е живо, никога не умира, а което е мъртво ще бъде напълно изгорено…”

20. “Всички минаваме, през огъня, но пламъкът на неговата обич е на твоя страна, а не против теб. Той пречиства всичко, което не е ЛЮБОВ…”

21. “Те ще трябва да открият, че не са сами. Преди НАИСТИНА отново да бъдат заедно…”

22. “Нищо не е постоянно. Доверието не е, решение, което се взима веднъж в живота, а избор, който се прави всеки един момент, както тече реката. Благодарни сме за даровете, които ни заобикалят, а после ги пускаме с вярата, че нищо няма да бъде изгубено, дори и да ги изгубим за известно време…”

23. “ДОВЕРИЕТО никога не е било, лесно нещо. То съвсем не е нещо. То ОЗНАЧАВА да ДАДЕШ СЕБЕ СИ НА ДРУГ, ДА БЪДЕШ СЛАБ, ГОЛ и да не се СРАМУВАШ…За мен ти никога не си била ИЗГУБЕНА, за себе си – ДА, но за мен НИКОГА…”