В навечерието на 40-годишнината от трагедията в Чернобилската атомна електроцентрала випускът на 10. клас в АЕГ „Гео Милев“ под ръководството на г-жа Десислава Георгиева, учител по физика, и г-жа Мариана Ведричкова, старши учител по български език и литература, проведе един по-различен час на класа. Гости на изявата на 22.04.2026 г. бяха г-жа Жаклин Нейчева, директор на гимназията, г-жа Красимира Митева, г-жа Соня Бъчварова и г-н Божидар Горанов, заместник-директори на училището, учители и ученици.
Часът започна с артистично изпълнение на Весела Георгиева, която на музикален фон представи „Молитва за Чернобил“ по мотиви на Светлана Алексиевич. Мария Атанасова и Владимир Йорданов в ролята на разказвачи припомниха случилото се в нощта на 26 април 1986 г., когато реактор №4 в Чернобил избухва и радиоактивният облак, издигнал се високо в атмосферата, тръгва … на пътешествие из Европа. Изявата продължи с презентация на Йоанна Неделчева и Марина Маринова, които запознаха присъстващите с научните факти за тази невидимата катастрофа и за последствията от нея, оставили траен отпечатък върху живота в човешкия и природния свят. Последваха „интервюта“ на Кристиана Петрова – в ролята на журналист тя разговаря с „истински хора“, преживели катастрофата в Чернобил: Весела Георгиева в ролята на г-жа Людмила Игнатенко, съпруга на пожарникар, Антон Златанов в ролята на ликвидатор, Кармен Пенева в ролята на евакуирано дете от Припят и Даниел Познаков в ролята на учения Валерий Легасов. „Памет“, „Отговорност“, „Истина“, „Надежда“ – тези четири думи заключиха в себе си смисъла на споделеното от четиримата „живи свидетели“ на трагедията. След едноминутно мълчание в памет на жертвите на аварията десетокласничката Ева Събева завладя съучениците и учителите си с артистично изпълнение на поетичния текст „След радиацията“ по мотиви на Лина Костенко. В края на часа бе прожектиран кратък документален филм, който представи отзвука на катастрофата в Чернобил в нашата страна преди 40 години.
Изявата показа на десетокласниците, които не са съвременници на трагедията, че човешката смелост, знанието и съвестта могат да предотвратят подобни събития. „Нека помним. Нека се учим. Нека никога не забравяме цената на една невидима опасност“ – с тези думи на „разказвачите“ Мария Атанасова и Владимир Йорданов завърши един необикновен учебен час.
