Всяка година в последната сряда на февруари се отбелязва деня за борба с тормоза в училище, познат като „Ден на розовата фланелка“.
Денят на розовата фланелка е само повод да напомним, че от всички нас зависи какъв ще бъде животът ни занапред! Всички Ние, обединени срещу насилието и тормоза, сме силата, която може да направи този свят по-добър!
Богатството на човек не е в нещата ,които има, а в добротата, която притежава душата му.
Феникс
Потъвам в бездната на самотата, не ми достига дъх. Мрак, непрогледен мрак. Обида, болка и тъга… пак потъвам, пропадам все по на дълбоко, вече няма светлина нагоре, няма дъно, няма край. Самотна бездна. Рея се в безкрая. Жива съм, а сякаш не съм, дишам, но въздух не ми достига…
Душата ми в клетка на старица, там тлее последната искрица.
Ще се боря като рицар смел с дракон кръвожаден, ще възкръсна като феникс от пепелта, ще съм пороен дъжд в пуста нощ. Но пак боли, тази постоянна болка сякаш изпила ме е цяла.
Безполезна, безнадеждна, счупена, сломена – това ли е моята съдба, това ли е пътят който трябва да извървя? С ходила, изранени и кървящи, с очи, невиждащи светлина, прекосявам непознати места и продължавам да вървя.
А как боли и не спира сърцето, запълнено с обида, убито и стиснато с верига.
Сълзи обливат моето лице, попивам с длан, но суха остава тя… Изплакала съм вече цялата обида.
Ще вдигна гордо аз глава, ще прогледна отвъд всичката тъга.
И нейде там, в далечината, ще съзра светлината.
Но аз мога да простя и да разбера.
Мога да бъда дълго очаквана вълна и огъня да потуша.
Мога да бъда лъч светлина, в бурята да съм дъга.
Мога да бъда каменна стена и лавината да спра.
Мога да обичам, да се радвам, да копнея.
Аз мога да простя и да продължа!
Далия Бахчеванова 8а