Нашето приключение започна още с посрещането на изгрева в слънчевата сутрин на 15.06. Пътувахме с влака и се наслаждавахме на прекрасните пейзажи на нашата мила родина. Да, пътувахме .., но не само в пространството, но и във времето с историите, които всеки искаше да разкаже. Училищната делничност не предразполага споделянето на мисли и чувства по такъв откровен, но и уязвим начин. Усещах как тази заедност на пътуването ни сближава така, както градът не би могъл …
Всъщност железопътната линия трябваше да отведе мен и другите момичета заедно с Николай Георгиев, нашия преподавател по философия, до град Шипка. От там именно щеше да започне изкачването на един от върховете на българското – заветната Шипка. Покоряването на свещената височина ни помогна да осъзнаем, че природата в планината е неописуемо красива, но и безмилостна с опустошителната си мощ. Пътят ни нагоре беше изпълнен с множество препятствия, които ни държаха нащрек, но и наситиха преживяното с вълнуващи емоции. Ако бяхме избрали по-лесния начин да достигнем до желаното място – с превозно средство, и след това само да изкачим стъпалата към паметника, нямаше да изпитаме това вълшебно чувство! Бяхме горди, защото пътят до върха е тежък, стръмен, а ние се справихме, и то по-бързо от очакваното. В жегата и умората Шипка ни се струваше като далечен блян, затова, когато стигнахме горе, ни завладя чувство, пред което словото е безсилно! Незабравима ще остане за мен приказната гледка, открила се пред нас в кристално чистия въздух, изпълващ дробовете ни с благоуханието на гората. В умовете ни изплува знанието за историческата значимост на това място, а в сърцата ни се събуди духът на българското и по пътя надолу някак несъзнателно запяхме патриотични песни, които разпериха криле и се понесоха към небето. Това единение на слово и мелодия ни дари с някаква особена магическа сила, а тя направи слизането неимоверно по-лесно. Ние сякаш летяхме, носени от чудната енергия, с която ни благослови Балкана.
След този дълъг и наситен с емоции ден ни остана време и да починем, да се разходим, любувайки се на прекрасния Казанлък. Атмосферата на това място се различава значително от тази на черноморските селища. Там се усеща някаква особена близост между хората, любов и почит към традициите и безупречна чистота, която е общностна грижа. Казанлък е град, изпълнен с неподправената красота на българското, и нямаше как да не оставим духът на родното да ни въвлече в своя вълшебен танц.
На другия ден продължихме да се наслаждаваме на Градът на розата, след това с влака потеглихме към следващата спирка от предварително начертания маршрут – Стара Загора. Този град ни посрещна много топло и добродушно и ни позволи да се насладим на прекрасните паркове, улички и алеи. Посетихме Самарското знаме, забавлявахме се истински, на воля. Остатъка от горещия следобед прекарахме, гледайки филм, който се оказа изненадващо докосващ. Денят ни приключи в поредния влак, но този път в посока към дома. Разбира се, и това пътуване донесе наслада за всяко едно от сетивата ни. Краткото ни пътешествие ме убеди, че истинският начин да обикнеш нещо, е, като го опознаеш!
Зорница Тодорова, 10. е кл. – Литературно общество „Петя Дубарова“, АЕГ „Гео Милев“