В навечерието на рождения ден на Петя Дубарова, „слънчевото момиче“ на литературен Бургас, АЕГ „Гео Милев“ отбеляза 61-годишнинта на своята най-талантлива възпитаничка. Спектакълът „Един живот в стихове и проза…“ се осъществи в зала „Петя Дубарова“ на КЦ „Морско казино“ с подкрепата на Община Бургас. Изявата бе уважена от Диана Саватева – заместник-кмет, Мария Ценова – заместник областен управител, Слава Гиздова-Петкова – експерт по български език и литература, поетесата Елка Василева – представител на сдружение „Бургаска писателска общност“, преподаватели и ученици от НЕГ „Гьоте“, ПГЧЕ „Васил Левски“ и ПГМКР „Свети Никола“, граждани на Бургас.
Събитието започна с прожекция на снимки от живота на Петя Дубарова и на знакови места в Бургас, свързани с творчеството ѝ Те бяха подбрани от деветокласничката Мария Желязкова от Театралното ателие в училището. Последва кратка презентация „Коя е Петя за нас днес“, изнесена от Преслава Стоянова от Литературното общество в гимназията. Дванадесетокласничката припомни най-важните факти от човешката и творческата биография на поетесата.
„…Време е да се потопим в магическия свят на Петя, където цъфти „на детството най-хубавото цвете“, където тя разтваря „светлата книга на свойте петнайсет години“…Време е и да я видим как изтичва с леко дишане пространството от Дома до Лунапарка, как осиява с усмивката си прозата на Училището, как преминава „на щастието блесналата арка“ – „естествена, добра като бръшлян“, „силна като пролетна лоза“…Време е и да почувстваме спонтанността на нейното необичайно празнично идване от делника…“ След тези думи на водещите на събитието – деветокласниците Елия Божкова и Радостин Арабаджиев – поезия и проза, музика, танц и рисуване преплетоха изразните си средства в един истински артистичен спектакъл! И не би могло да бъде друго, защото Петя не само създава прекрасни стихове, импресии и разкази, тя свири на китара, пее, танцува… Присъстващите се насладиха на изразителното изпълнение на няколко от най-популярните ѝ поетически творби – „На петнадесетгодишните“, „Посвещение“ и „Доброта“, представени от членовете на Театралното ателие : десетокласниците Ема Димитрова, Сияна Железарова , Симеон Минков и осмокласничката Надежда Атанасова. След тях изящно, с финес пристъпи в многоликия свят на талантливата си съгражданка и деветокласничката Далия Ангелова от Театралното ателие, която изпълни танца „Талисманъ“ Последваха я три момичета от Литературното общество – дванадесетокласничката Таня Петрова, деветокласничката Йоана Стоянова и осмокласничката Надежда Атанасова. Те помогнаха на присъстващите да съпреживеят един миг от лятото на Петя, което „вече си е отишло“, като представиха сцена от документално-поетическия спектакъл „На времето светлия ход…“, създаден по откъси от нейни творби и от дневника ѝ. Десетокласничката Деница Апостолова пък прочете импресията „Когато вечер пиша стихове“ и открехна вратите на творческия свят на Петя – там, където магията на вдъхновението превръща реалността във вълшебство. „Жанрова реплика“ на това откровение на поетесата беше авторската импресия на Таня Петрова от Литературното общество. Дванадесетокласничката повдигна леко завесата на всевластното Време и разказа какво се случва, „Когато лятото поседне на брега“, а „в добрия Бургас нещата вече не са само себе си“, защото излъчват поезия…
Спектакълът продължи с художествен превод на английски език на оригиналната творба „Да съм слънчево момиче“ на Петя Дубарова – „To be a sun girl“. Представи го неговият автор – дванадесетокласничката Лъчезара Станева. Младите хора, изкушени от литературното творчество в гимназията, не само правят много сполучливи преводи на творби на Петя. Докоснали се до усещането ѝ за поезията на Живота, потопили се в нейната емоционална Вселена, те се опитват лирически да преведат „говора“ на душата ѝ, като го пречупят през своето световъзприятие в своеобразни „реплики“ на стихотворенията на Петя. Почти половин век след раждането на оригиналното произведение „Заключваха ме…“ десетокласничката Катерина Цанева проведе своя задочен „диалог“ с поетесата чрез авторската си творба „Отключи ме…“. „Толкова е трудно да пиша за Петя, макар че я чувствам толкова близка, толкова мен…“ – искрено споделя десетокласничката Кристиана Шиварова в своето есе „Нашата Петя“, което представи пред гостите на събитието.
Житейската пътека на Петя съдбовно се преплита с историята на Английската гимназия. Именно там понякога звучи „пъстрият смях“ на Петя и съучениците ѝ, избухнал „между тестовете сложни“… Друг път ръцете им „влажнеят над бялото сърце на тебешира“… Но за Петя Английската си остава „светлото царство“, към което тя пристъпва с „обич бяла“ и копнеж да чуе своя „мил звънец“… Именно тогава се ражда един образ на младата поетеса, може би по-малко познат на читателите. Присъстващите го разпознаха в закачливото намигване на Петя към любимата гимназия в стихотворението „В досадното съжителство на зли математици…“, представено от Мариана Ведричкова – възпитаник и сега преподавател в училището.
Многобройни са песните, създадени по текстове на творби на Петя Дубарова. Две от тях припомни Вокално-инструменталната група на гимназията. Осмокласниците Лилия Енчева, Зорница Райкова и Петър Петров, деветокласничката Иванка Николова, десетокласниците Даниела Петкова, Теодора Тенева, Деница Апостолова и единадесетокласникът Борис Димитров развълнуваха гостите на събитието с емоционалното си изпълнение на “Зимна ваканция“ и “Улица“. Благодарение на талантливите музиканти и певици от групата се състоя и „срещата“ на присъстващите на спектакъла със забранената през 70-те години на миналия век „контракултура“ на Джон Ленън и „Бийтълс“, която е част от човешката биография на Петя и на нейното поколение ученици в Английската гимназия. „When I find myself in times of trouble…“ звучи в междучасията в класните стаи и по коридорите в училище, по алеите на Морската градина след часовете… Гостите на събитието чуха в изпълнение на Вокално-инструменталната група песента „Let it be“ на Beatles, която тогава е един от знаците за идентичност, за принадлежност към елитната гимназия. Това своеобразно музикално „пътуване“ във времето приключи с видеоклип – изпълнение на песента „Time“ на Pink Floyd, като същевременно на екран бе представен преводът на текста на Roger Waters , направен от Петя Дубарова.
По време на артистичния спектакъл деветокласничките Божидара Велединова, Александра Тодорова и Габриела Атанасова от ателие „Изобразително изкуство, култура и традиции“ в гимназията създадоха своята „Палитра от настроения“. Словото на Петя, съчетано с музика и танц, изпълни пространството на залата и вдъхнови младите художнички за творчество пред стативите с рисунки.
„Почти непоносимо ми е да говоря за Петя Дубарова в минало време. И няма да говоря в минало време за нея – нейните прекрасни стихотворения ми забраняват това…”. Думите принадлежат на Христо Фотев – откривател на таланта ѝ и един от нейните духовни наставници. Като „реплика“ на признанието на именития бургаски творец прозвучаха финалните думи на водещите на спектакъла : „Не, ние няма да говорим за Петя в минало време. Просто ще продължим да живеем във Времето, с чието съкровено дишане тя дойде, почувства със сърцето си света, пресътвори го със словото си, за да ни съживи, да ни пробуди и да ни направи по-истински“.
Да, ние няма да говорим за Петя Дубарова в минало време, защото в АЕГ „Гео Милев“ продължава да живее Духът на творчеството, който „най-младата, но може би по-голяма от всички“ (Христо Фотев) поетеса е запалила в сърцата и умовете на настоящите възпитаници на половинвековното елитно училище.
