Ден на философията

Световният ден на философията се чества ежегодно в третия четвъртък от месец ноември. За първи път проявата е организирана през 2002 г.

С отбелязването на този ден всяка година ЮНЕСКО подчертава непреходната стойност на философията за развитието на човешката мисъл, за обогатяването на културата на отделната личност и на цялата общност от хора.

Г-н Николай Георгиев, учител по философия в АЕГ „Гео Милев“ –  гр. Бургас, представя своя размисъл, свързан с днешния празник:                

 Ден на философията?

Нима това е просто ден, ден като всеки друг? А утре, когато всичко отлети..?

 Триадата на човешкия Дух – Философия, Изкуство, Религия. Тази троичност се сбира в едно място, в един ден, в една същност. Битието тук и сега.

Как да се разтворим към него, как да опишем или разкажем? Философията преживява своя катарзис , за да се отърси от мнимото и да се повлече към извечното.

Последните векове са крах на рационалното. Разсъдъкът позна почти всичко и обоснова историята. Но не донесе утеха. Защото…

Ние решихме да бъдем творци, да съ-сътворим мъдростта като изкуство. Тази година без доклади и разработки, без паметници. Този Ден като манифестация на усилието да създаваме.

Според Аристотел задачата на поета не е история за случилото се в действителност, а за това какво би могло да се случи, т.е. за възможното, за необходимостта или вероятността. Историкът всъщност говори за случилото се. Ето защо поезията е по-сериозна и по-философска от историята: тя говори за общото, докато историята е в единствено число. В Общото има място и дом за нас.

Ученици са поети. И художници. Създаващите мъдростта през имитацията на живота в най-висш вид – чрез поезията.

Ако не можем да обясним света в понятието, да го нарисуваме.

„Нарисувай Философията, Философията като стих.“

Това е нашият Ден, нашият празник.

Рада от 11. г, Никол от 10. е, Катя от 11. г, Лора от 9. а, учениците от 8. клас, дори и аз.

Мисля че започваме да се разбираме по-добре, защото езикът на мъдростта е език на Твореца.

След такъв Ден, утехата че животът е достоен, изпълва съзнанието, Разумът и предсказанията за следващия Ден.

А след това ще се отпуснем в психологическа нощ и ще се заровим в смелостта да търсим Човека, Бога и Природата. За да ги разберем и запазим за следващия Човек. За следващия негов Бог и негов свят. Смелостта да търсим… Да сме в обич към Мъдростта.

Н.Г.

Импресии

 

Тихо е морето. Няма какво да ми каже. Или иска аз да съм безмълвна, да доловя неговия шепот, когато всичко е тихо

Поглеждам нагоре – дали небето говори с  морето? Луната вече пише своята поезия върху вълните. Аз я чета и се сливам с морето, а то отразява небето. Небето се отразява в мен …

А аз? Още търся своето отражение. И още се питам: “Как може да си удавникът и морето едновременно?”

 

***

 

Искам да започна начисто.

Искам да изтрия всичко.

Искам крехкост и святост.

Да бъда бяла, недокосната.

Да видя старото с нови очи.

Но ето бял остана само листът.

 

***

 

Къде съм?

Оглеждам се в погледите чужди и мълвите хорски.

В залеза вечер и в изгрева сутрин. Търся!

Търся, но не намирам никого вън от себе си.

 

Стоя сама – театърът е празен.

Чакам някой да излезе иззад завесите.

Да ми даде своята маска, да я сложа.

Да бъда най-сетне някой.

Някой жив и с посока

 

Дали не си Ти, когото търсих?

Да дойдеш и да паднат всички маски.

С Теб заедно безкрайно да танцуваме

и да узная коя съм аз, кой си Ти

 

 

Йоана Стоянова – 10. В кл.