Световният ден на философията се чества ежегодно в третия четвъртък от месец ноември. За първи път проявата е организирана през 2002 г.
С отбелязването на този ден всяка година ЮНЕСКО подчертава непреходната стойност на философията за развитието на човешката мисъл, за обогатяването на културата на отделната личност и на цялата общност от хора.
Г-н Николай Георгиев, учител по философия в АЕГ „Гео Милев“ – гр. Бургас, представя своя размисъл, свързан с днешния празник:
Ден на философията?
Нима това е просто ден, ден като всеки друг? А утре, когато всичко отлети..?
Триадата на човешкия Дух – Философия, Изкуство, Религия. Тази троичност се сбира в едно място, в един ден, в една същност. Битието тук и сега.
Как да се разтворим към него, как да опишем или разкажем? Философията преживява своя катарзис , за да се отърси от мнимото и да се повлече към извечното.
Последните векове са крах на рационалното. Разсъдъкът позна почти всичко и обоснова историята. Но не донесе утеха. Защото…
Ние решихме да бъдем творци, да съ-сътворим мъдростта като изкуство. Тази година без доклади и разработки, без паметници. Този Ден като манифестация на усилието да създаваме.
Според Аристотел задачата на поета не е история за случилото се в действителност, а за това какво би могло да се случи, т.е. за възможното, за необходимостта или вероятността. Историкът всъщност говори за случилото се. Ето защо поезията е по-сериозна и по-философска от историята: тя говори за общото, докато историята е в единствено число. В Общото има място и дом за нас.
Ученици са поети. И художници. Създаващите мъдростта през имитацията на живота в най-висш вид – чрез поезията.
Ако не можем да обясним света в понятието, да го нарисуваме.
„Нарисувай Философията, Философията като стих.“
Това е нашият Ден, нашият празник.
Рада от 11. г, Никол от 10. е, Катя от 11. г, Лора от 9. а, учениците от 8. клас, дори и аз.
Мисля че започваме да се разбираме по-добре, защото езикът на мъдростта е език на Твореца.
След такъв Ден, утехата че животът е достоен, изпълва съзнанието, Разумът и предсказанията за следващия Ден.
А след това ще се отпуснем в психологическа нощ и ще се заровим в смелостта да търсим Човека, Бога и Природата. За да ги разберем и запазим за следващия Човек. За следващия негов Бог и негов свят. Смелостта да търсим… Да сме в обич към Мъдростта.
Н.Г.
Импресии
Тихо е морето. Няма какво да ми каже. Или иска аз да съм безмълвна, да доловя неговия шепот, когато всичко е тихо …
Поглеждам нагоре – дали небето говори с морето? Луната вече пише своята поезия върху вълните. Аз я чета и се сливам с морето, а то отразява небето. Небето се отразява в мен …
А аз? Още търся своето отражение. И още се питам: “Как може да си удавникът и морето едновременно?” …
***
Искам да започна начисто.
Искам да изтрия всичко.
Искам крехкост и святост.
Да бъда бяла, недокосната.
Да видя старото с нови очи.
Но ето … бял остана само листът.
***
Къде съм?
Оглеждам се в погледите чужди и мълвите хорски.
В залеза вечер и в изгрева сутрин. Търся!
Търся, но не намирам никого … вън от себе си.
Стоя сама – театърът е празен.
Чакам някой да излезе иззад завесите.
Да ми даде своята маска, да я сложа.
Да бъда най-сетне някой.
Някой жив и с посока …
Дали не си Ти, когото търсих?
Да дойдеш и да паднат всички маски.
С Теб заедно безкрайно да танцуваме
и да узная коя съм аз, кой си Ти …
Йоана Стоянова – 10. В кл.