Потопени в „МОРЕ ОТ ЛЮБОВ“ – 2023
На 09.05.2023 г. зала „Георги Баев“ в Културен център „Морско Казино“ , Бургас посрещна гостите на един празник на словото, линиите и багрите – закриване на третото издание на конкурса за поезия и дигитална рисунка „МОРЕ ОТ ЛЮБОВ“ и награждаване на отличените творби. Около 16 възпитаници на АЕГ „Гео Милев“ споделиха свои съкровени стихове на английски и български език и представиха дигитални творби, в които разкриха човешкото измерение на любовта с нейната поетична тайнственост и необятност.
Гости на събитието бяха Йорданка Ананиева, заместник-кмет по образование, здравеопазване, социални дейности и младежки политики на Община Бургас, проф. Румяна Папанчева от Факултета по педагогика в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Роза Боянова, председател на Дружество „Български писател“ – Бургас, Жаклин Нейчева, директор на АЕГ „Гео Милев“, учители, ученици и родители, както и множество представители на бургаската общественост. Изненада очакваше всички тях на местата им в залата – специални цветни оригами във формата на сърца, пеперуди и птици.
Тържеството започна със слово на Преслава Стоянова (12.б), главен редактор на Ученическия вестник, списван на английски език от Клуба за електронни медии под ръководството на Валентина Атанасова, преподавател по английски език. Вестникът е инициатор и организатор на конкурса още от 2021 г. За третото издание на „МОРЕ ОТ ЛЮБОВ“ бяха получени над 30 творби на английски език, 20 на български език и повече от 10 дигитални рисунки и изображеия за картички. Оценяването им бе анонимно, както всяка година, но от специално поканени от ръководителя на клуба експерти, свързани неразривно с Бургас: Кристофър Бъкстон, Катерина Стойкова и Ирина Папанчева.
Последва прочувствено видео обръщение към участниците в конкурса от страна на г-н Бъкстън, преводач, писател, издател и бивш преподавател в гимназията: „Поздравления от Англия за всички поети, които тайничко драсват по ред-два в спалнята си – за мен бе удоволствие да се насладя на невероятните ви стихове! Продължавайте да творите! Радвам се, че имах пръст в този конкурс!“
Мило бе и видео поздравлението на Ирина Папанчева, поетеса, творяща и на двата езика и правозащитничка, живееща в Брюксел: „За мен беше чест да съм в журито и от сърце благодаря за възможността! Поздравявам участниците за искреността и смелостта, вложени в стиховете, и за това, че ги споделихте! Избраните от нас творби бяха изключително интересни със своята оригинална и точна образност. Пожелавам успех на всички вас – продължавайте да пишете и да се свързвате със себе си като носители на искрата на поезията! На добър час!“
Втората част на тържеството представи всички отличени творби в трите категории на конкурса. Първо на подиума бяха поканени финалистите в категория „Поезия на английски език“. Осем великолепни стихотворения развълнуваха сърцата на гостите и заваля дъжд от аплодисменти. Интересен момент в представянето на стиховете бе Магическата кутия на любовта, от която всеки автор изтегляше цитат от творбата на следващия номиниран. Наградите, осигурени от ръководството на АЕГ „Гео Милев“, бяха връчени от г-жа Ананиева, почетен гост на конкурса. Ето и щастливите лауреати:
Поезия на английски език – ПОБЕДИТЕЛИ
1во място: “Fleeing love”, Джемиле Мухарем Мустафа, 10.б
2ро място: “Different”, Магдалена Златанова Гюрова, 8.д
3то място: “Siege of love”, Денислав Янев Драчев, 12.в
Отличени творби:
“My dear”, Дарина Мирославова Мирева, 9.е
“Broken”, Александра Теодорова Сариева, 11.д
“Destiny in silence”, Сияна Стефкова Железарова, 10.б
“Oh my Romeo”, Стела Мартинова Христова, 8.д
“A parallel love”, Сияна Стефкова Железарова, 10.б
Във втората категория „Поезия на български език“ прозвучаха шест творби, които пренесоха публиката „при моста“ на бургаския бряг и я поведоха „по пътя на погледа“, за да се потопи в „море от любов“ под съпровода на аплодисментите. Наградите бяха връчени от г-жа Боянова, почетен гост на конкурса. Ето и щастливците:
Поезия на български език – ПОБЕДИТЕЛИ
1во място: „Море от любов, 3 варианта“, Христина Росенова Димитрова, 11.е
2ро място: „Море от любов“, Кристияна Венелинова Шиварова, 10.е
3то място: „При моста“, Никол Бениаминова Йотова, 9.е
Отличени творби:
„Пътят на погледа“, Теодора Иванова Тенева, 10.е
„Морето в теб“, Сияна Стефкова Железарова, 10.б
„Спомени“, Розали Павлова Терзиева, 12.е
Третата категория „Дигитална рисунка/картичка“ , която бе предвидена за участие на ученици от професионалните паралелки със специалност „Графичен дизайн“, обедини четирима майстори на багрите и щриха. Те представиха чувството на любов в широкия смисъл – към морето, към природата, към изкуството, но и непобедимата обич като сплотеност между двама души… Наградите бяха връчени проф. Папанчева, почетен гост на конкурса. Ето и отличените:
Дигитална рисунка / изображение за картичка – ПОБЕДИТЕЛИ
1во място: “Together, we are unstoppable”, Емилия Бориславова Байчева, 8.д
2ро място: “Love towards nature”, Александра Красимирова Тодорова, 9.e
3то място: “Love is the new wave”, Дарина Мирославова Мирева, 9.e
Отличени творби:
“Любов към изкуството”, Александра Красимирова Тодорова, 9.e
“I love drawing”, Елена Костова Кирязова, 8.д
В зала „Георги Баев“ на Морското казино прозвучаха песните „Улици“ по текст на Петя Дубарова, „Обещай ми любов“ на естрадната група LZ и “Unchained melody” на знаменития Елвис Пресли в изпълнение на бенда на АЕГ „Гео Милев“, сформиран в началото на тази учебна година и вече изявил се в редица публични събития.
Отличените творби на младите поети и графични дизайнери от АЕГ „Гео Милев“ са публикувани по-долу. Поздравления за талантливите творци с уникална поетична душевност и усет за красивото!
* * *
Fleeing love (автор: Джемиле Мустафа, 10.б)
All that can be seen is hills, withering dust inflaming my eyes.
Every time I spot that glimmering excitement, shimmering agony
of approaching him again.
The rhythm of my steps in harmony with my heartbeat – synchronising
in a painful torment.
Every second of his presence, like a new essence of my own identity.
That ray of sunshine, coated in black cloth, my Raven.
Looking at me with his dull, greedy eyes.
„Is today’s feast ready my darling?“ – he asks with a heart full of secrecy.
„It is.“ I say with a depleted tone, holding his hand.
As per usual, I bring my pouch of crumbs. Crumbs worth as much as my soul,
as my Raven says.
We walk and walk in the misty fog covered hills. From time to time,
my Raven asks for crumbs. Every time he does, I get weaker and weaker.
This time, my steps cannot synchronise with my heartbeat.
For, all I feel…
… is a pleasant melody playing instead.
We reach our end, and I give my last handful of crumbs.
My Raven takes them with a greedy whine, while taking my hand too, with himself.
Fleeing away.
A heartbeat synchronised with me.
A delightful memory of fleeing love.
* * *
Different (автор: Магдалена Гюрова, 8.д)
I like raspberries,
unlike you who has always preferred blueberries;
we’re different,
but not as different as you think we are –
I like music, you like it too,
I like the colour blue – so do you,
I love you…
now I wish I could say you love me too,
but if I did, we wouldn’t be so different, right?
* * *
Siege of love (автор: Денислав Драчев, 12.в)
A heart frozen stiff by sorrows past –
you found hardly beating in my chest,
yet with resolve resoundingly steadfast
you took off to wake it from its rest.
A sudden swift surprise set me aback –
your lovely, luscious lips en route to mine –
without a doubt, a well-thought-out attack
arrived abruptly – sweet, sublime, divine.
You casually conquered the castle I’d built
to proudly protect myself from any pain.
You brashly breached the walls of guilt
and showed me – I had hid in vain.
I fully felt your fierce fervour burn,
lighting a fire even in the flooding rain.
Sooner or later, I would learn –
I had fallen in love again.
Your long pretty hair and doe-eyed stare,
your gentle and caring heart,
I remember that they’re
what made me like you from the very start.
You make all hardships seem bearable
and embrace me with upmost affection.
When life seems like a thing most terrible,
you guide me in the right direction.
Time has passed and I still bask
in the delight that you’re mine…
… and that I have the opportunity to ask:
Will you be my Valentine?
* * *
Море от любов – вариант 3 (автор: Христина Димитрова, 11.е)
Така и не се научих да плувам,
протягам ръце,
опитвам,
не потъвам,
но и не се движа напред..
Така и не се научих да плувам,
морето е бурно,
сърди ми се,
„уж“ не играем на гоненица,
а всеки път ме настига.
Така и не се научих да плувам,
любовта е вълната,
аз съм буквите, изписани върху пясъка,
успява да ме заличи,
но не и пренапише.
Така и не се научих да плувам,
луната разказва,
звездите слушат,
а вятърът танцува.
Появява се момче,
подава ръката си,
дланта ми е студена,
сърцето – топло,
той ми се усмихва,
а морето е вече щастливо.
Дали ще ме научи да плувам?
Вървим по пясъка,
стъпките ни се отпечатват,
той ме поглежда,
а в очите му – морето,
дълбоко, синьо,
далечно, солено.
Ами ако потъна?
Настана зима,
светът притихна,
останахме само аз и морето,
поглеждам отвъд –
момчето го няма,
а стъпките му –
още останали в пясъка.
Морето е бурно,
в душата ми – също,
а аз така и не се научих да плувам…
Мина година,
след нея и втора
вечерта отново се срещам с морето.
Потапям се в него,
вълните ме галят
душата ни се слива,
изпълва ме с вяра –
то ме научи, че любовта те издига
стига само да не забравяш да дишаш…
* * *
Море от любов (автор: Кристияна Шиварова, 10.е)
Любовта е сняг на плажа:
нереална, синкава, от сън родена.
Райско кътче – свято, скрито,
недокоснато и чисто, необятно, безгранично.
Като шепот на молитва тиха,
от пороци неразкрита.
Любовта е буря дива, там, на морски хоризонт
с облаци закрили в сиво необятен небосклон…
Бориш се за въздух, несъзнателно се давиш,
пак измъкваш се на косъм, към брега без сили лазиш,
лягаш там по гръб, лицето – бледо, уморено,
ала ето – слънце е изгряло на небето…
Любовта е прилив-отлив като тези на морето.
Споменът за суша там във времето далеко…
А когато вече няма песъчинка, нито дъх от него,
то, морето, тихо се отдръпва… неизбежно.
Любовта е форма на водата,
все променяща се, все течаща.
Като морски полъх от картина
краят ѝ с безкрая все се слива.
Море от любов –
в цял един живот.
* * *
При моста… (автор: Никол Йотова, 9.е)
Над моста достолепно пак изгря.
За пръв път сякаш аз съзрях
лик светъл.
Но за миг изчезна. В дрипа сива от мъгла.
Безмълвна на брега останах.
Наум прошепнах: „Стига ми това.“
Склоних глава.
„Любовта – като наслада за душата“,
чучулига заприпява с тънък глас… Крилата
как разкъсват сивата мъгла!
Доверих се на зова.
Тъй удивително е всичко.
Мигът, брегът, и пясъкът дори
под моите крака.
Безценен малък сувенир
по пътя стръмен към едно-едничко
щастие.
Шум на вълни. И вдъхновение.
На чучулига песен. Чувство.
Усещане за нещо… За изкуство?
Любов.
Безкрайна, необятна, страстна!
И част от моето сърце във всяка песъчинка – зрънце,
което в миг превръща се във слънце.
* * *
