By ELSNewspaper, 04.03.2024
On 29.02.2024, in the “Petya Dubarova” public hall at the “Sea Casino” Cultural Centre of Burgas, a magical poetic and musical performance was held to mark the closing award ceremony of the IV poetry and digital art contest “SEA OF LOVE”, praising Love in all its forms and manifestations, nominating 7 poems in Bulgarian, 7 in English, and 7 digital art drawings. Here are the 4 honourable mentions in BG poetry:
POETRY IN BULGARIAN – HONOURABLE MENTIONS
Мария Георгиева, 10.б, НЕГ „Гьоте“, Бургас
Към времето с любов
Като малка изпитвах страх от времето.
Беше ми отнело вчера,
пришпорваше ме да си кажа ,,сбогом” със сега,
и поставяше пред мен красив подарък – утрешния ден,
с напомняне, че може и да не го отворя.
Дълго мислех, че времето е враг. Строг надзирател,
затварящ зад решетки, отвъд които – буря вихри радостта.
Тъгувах, че съм безпомощният наблюдател –
без възможност да творя,
без възможност да попитам:
,,Колко още аз да чакам, за да съм на свобода?”
Е, не беше трудно, камо ли и невъзможно, смелост аз да събера.
А след като зададох си въпроса,
времето отново замълча, мълча, мълча…
Угризенията ме напущаха със всеки дъх.
Превръщаха се те в ками… И тъй, отново
към мен поемаха на път.
Достигнеха ли, забиваха се пак дълбоко… във плътта.
И все повече изпитвах болка –
неистово жадувах свобода!
Погледнех ли стражата зад металната преграда,
беше си същата – безмълвна и обрана.
А всичките сълзи, които бях изплакала върху метала.
превърнали го бяха… в разруха, ръждива и нездрава.
Така, ден подир ден, времето бе непоклатимо.
Аз все още не знаех – как съм заслужила това
клето съществуване, немирно.
Един ден се събудих и
до надзирателя отново аз отидох,
готова да заплача над решетките:
,,Време, моля, бъди по-милостиво!”
Напразно. Борбата тук приключи.
Не защото времето смили се… и вратата ми отключи!
Да, отново то бе предизвикало успеха,
защото си течеше, а аз молех.
И плачех. За утеха.
И така, решетките – от сълзите ми проядени,
до щастието си сама достигнах,
заради молби неизменяеми.
Сега аз можех да изляза и да отвърна
на надзирателя. За тъй некраткото страдание.
Той нямаше и да се защити дори –
нали го знаех как и ден, и нощ
единствено мълчи, мълчи, мълчи…
Но не го сторих!
И защо?
Нали заради него, години бях в затвор!
Живях във страх, че нищо нямам.
Бе всичко ми отнел –
ням, строг и коравосърдечен.
Висях на примка, над самия предел…
Така звучеше от мен съчинена лъжата.
Всъщност, времето не бе мой страж,
а учител без отплата.
Не той ме бе заключил,
аз самата
доброволно прага прекосих.
Неговото постоянство бе крилото,
заради което се спасих.
Свободна.
Вече не неприязън изпитвам към стража суров.
Искам както той мен, така и аз да го даря с любов.
И ми е жал…
Защо ли хората си мислят, че на времето дължи се тяхната печал?
Не е така!
То не отнема, а ти дава!
И сам избираш да се вкопчиш
в незаслужената му, преходна слава.
* * *
Габриела Димитрова, 11.б, АЕГ „Гео Милев“, Бургас
Жар птица
Летиш и падаш, жар птицо,
падаш и гориш.
Гориш в пепел сива, жар птицо,
От пепел сива се изправяш ти.
Кръжиш около мен, жар птицо,
кръжиш със огнените си криле.
И с тях отблъскваш всичко, жар птицо,
И не допускаш нещо до мен да се допре.
Гориш със страст красива, жар птицо,
страст опасна за чуждите очи.
И ме обичаш, жар птицо,
Както можеш от пепел да се извисиш.
На човек приличаш, жар птицо,
на човек се правиш ти,
Но за мен не си, жар птицо,
За мен си всичко, що за тях не си.
Гори, гори в огън червен, жар птицо,
гори за теб, гори и за мен.
Гори в пепел, красива жар птицо,
До пепелта те чакам нова ти да излетиш.
* * *
Габриела Михайлова, 10.а, ПГСАГ „Кольо Фичето“, Бургас
Море от моята любов
Какво, ако морето е винаги спокойно,
ако няма грам вълнение във него,
няма го течението,
няма го признакът на живот,
а цялото – като стъкло, чакащо да бъде счупено,
за да разтвори своите обятия
и да докосне пясъка на брега…
А какво, ако водата е човешката любов,
непокътната от течението,
което да я отведе до човека на брега?
Какво, ако стъклото трябва да бъде пречупено,
за да срещне с красотата на слънцето,
грижата на вятъра,
искрата, която светлината ще му донесе?
Дали любовта трябва да бъде пропукана,
за да разбереш готов ли си
за подводната симфония, която те очаква,
за искрата, връхлетяващата в очите на човек като цунами,
за буреносните облаци, каращи сърцето да се бунтува… ?
Готов ли си?
Или любовта трябва да е във вечен покой
под покривката на стъклото,
което не позволява нищо да разруши
спокойствието на нейната обич…?
А какво ако Мойсей отново
раздели морето на две,
проправяйки път на любовта
да премине през стъклото,
без да го счупи,
без да го нарани,
без да остави следа за това,
че е била там… ?
Водата сама реши да се развихри
и да счупи стъклото
Реши любовта да погълне
и да я скрие.
Без някой някога да разбере,
че е била там…
А ти готов ли си да плуваш в морето
на моята любов?
* * *
Елена Костадинова, 12.а, СУ „Иван Вазов“, Бургас
Специалната наградата на Издателство “Знаци”, Бургас!
Липсва ми
Липсва ми…
Липсват дълбоките, сини като небе очи, с които ме гледа.
Липсва усмивката му…
Липсват ръцете, които ме докосват.
Липсват пръстите, прекарани в косите ми.
Липсват устните, които ме целуват.
Липсват прегръдките, в които заспивах сгушена.
Липсва гласът, който казва, че ме обича.
Липсва и закачливия поглед…
Липсва ми той!
А най-много ми липсва, че повече няма да съм негова.