На 10.11.2022 г. в Актовата зала на АЕГ „Гео Милев“, гр. Бургас, се проведе една незабравима среща разговор с Кристофър Бъкстон, бивш преподавател в гимназията и настоящ преводач, редактор и издател. На срещата присъстваха г-жа Валентина Камалиева, Старши експерт по „Организация на средното образование“ към РУО-Бургас, и Жаклин Нейчева, директор на гимназията. Поканени бяха и всички членове на Клуба за електронни медии и Ученическия вестник, на Литературното общество, преподаватели и представители на всички паралелки в училището.
Цветята не растат сами (Flowers don’t grow singly) – това е името на сборник с поезия на английски език, произведения на редица изтъкнати творци в нашата литература. Авторът, покорен от силата на словото и духа на даровитите ни българи, е г-н Кристофър Бъкстон – писател романист, преводач, основател на издателство Олеандър Прес и председател на Британско-българското дружество за приятелство и сътрудничество във Великобритания.
Да, цветята не растат сами… Нужен е и по някой принц да се грижи за тях, както знаем. Принц, който да напомня, че всички възрастни някога са били деца, но малцина успяват да съхранят своя порив към творчество и мечти.
Е, г-н Бъкстон не е английски принц, но перото му е завладяло много умове и сърца, а срещата разговор с подрастващите от АЕГ „Гео Милев“ – Бургас е само началото на едно чудесно приятелство, което се надяваме да продължи и в бъдеще! Няма да са единствените, разбира се – и днес бивши ученици (настоящи преподаватели в гимназията) с умиление разказват за незабравимите часове със своя англоговорящ преподавател в далечната 1977 г. Тогава г-н Бъкстон пристига за първи път в България, избрал Английската езикова гимназия в Бургас за своята Алма-матер като учител.
Днес отново се завръща при нас в качеството си на събеседник по темата „Поезия и превод“, както и като бъдещ председател на журито на предстоящия ежегоден конкурс „Море от любов“ за авторска поезия на английски и български език. Вече две години подред училището провежда тази надпревара и награждава най-даровитите поети сред своите възпитаници. Третото издание на конкурса предстои да завърши през февруари, 2023. Останалите двама членове на журито, които любезно се съгласиха да предоставят своята експертна оценка, са Катерина Стойкова и Ирина Папанчева – поетеси, творящи на български и английски език.
Срещата с Кристофър Бъкстон бе безценен урок за учениците! Прозвучаха в превод стихове на Вапцаров, Ботев, Дебелянов и Яворов, а прочувстеното изпълнение провокира както ученици, така и учители да се замислят за силата на римуваната реч и поетичното майсторство! Проникновените Дебелянови слова „Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия дом в белоцветните вишни…“ сякаш оживяха и нарисуваха историята за втория дом на г-н Бъкстън, където той среща и голямата си любов – съпругата си Анна Иванова, литератор. Цитат от лирическата поезия на Яворов провокира учениците да отговорят на няколко въпроса за необятното „море от любов“, което предстои да ги връхлети в поетичния конкурс. Коментира се също и темата за емигрантите и днешната глобална ситуация по света и в България.
Засегнати бяха и интересни моменти от работата на Кристофър Бъкстон по превода на един от най-великите ни поети революционери: „Само гений като Ботев може да съчетае тези две думи в рима: патриоти – идиоти, които, за мое щастие, са абсолютно идентични и в английския език“. Последва цитат от известната творба на Ботев – „В механата“. Акцентира се и върху саркастичното отношение на поета към всички псевдопатриоти, умуващи на „по чашка“ какво и как да се стори, но тихомълком прибиращи се на топло, когато иде реч за действия.
Учениците обсипаха госта с въпроси: Коя е неговата муза? Знае ли български и трудно ли е било да го научи? Кой от двата езика е по-богат? На кой език по-лесно се римува? Какво му харесва най-много в Бургас? Какви ученици са били сегашните преподаватели? Кой му е любимият български поет? … Г-н Бъкстън поясни, че отдавна е започнал, ала все още се учи на български. Имал е брилятни ученици. Музата на неговия живот е починалата му съпруга. Най-мелодичният поет е Димчо Дебелянов, но се прекланя пред стиха и духа на Пеньо Пенев, а българските класици предлагат изключително интересен подбор на рими. Също така добави, че най-забавният пример в английската литература са възникналите във Викторианска Англия петостишия, наречени лимерици (limericks). Част от учениците вече познават този вид поезия от работата си в клуб „Електронни медии“, където се списва Ученическият вестник на английски език. Клубът е инициатор и организатор на конкурса за поезия, стартирал през януари, 2020 г. Две поредни години се провежда само на английски език, а от тази година ще включва и поезия на български.
Срещата завърши с пример за съчетанието на две съвършени изкуства: поезия и музика. Г-н Бъкстон ни почерпи с мелодични рими в текста Последното, за което винаги се сещам (The last thing on my mind) от едноименната песен на Том Пакстън. Обеща да посети отново гимназията ни идната година, за да се запознае лично с младите поети, стиховете на които предстои да журира от разстояние. Училището получи скъп подарък за библиотеката си – няколко копия от неговия сборник с преводи на стихове от класическата ни литература, както и пожеланието „На добър час!“ на конкурса „Море от любов“. Г-жа Нейчева, директор на гимназията, връчи подаръци на госта – символ на принадлежността му към общността на АЕГ „Гео Милев“, гр. Бургас.
Благодарим на г-н Бъкстон! Накара ни да видим необозримото с цялото си сърце
