Това бе мотото, избрано от екипа на АЕГ „Гео Милев“ – осем невероятни момичета и момчета, които представиха гимназията в чужбина: пред учители, специалисти и връстници от Италия и Румъния.
Заданието към Калоян Айрянов (10 а), Васил Колаксъзов (10 а), Борис Димов (9 в), София Неделчева (9 в), Лилия Чакърова (9 в) , Кристияна Шиварова (10 е), Даниела Петкова (10 е) и Красимир Милеков (9 д), бе да се сглобят и свържат частите на автоматизирана ръка, разпечатани на 3D принтер, като се използва платка с програмата Arduino UNO.
Въпреки липсата на какъвто и да е опит, брилянтните ни учениците изработиха ръката напълно самостоятелно, без да е необходима намеса на придружаващи преподаватели или специалистите от други държави. Нещо повече – още от първия ден си разпределиха задачите и действаха сплотено и екипно, в пълен синхрон.
Основната работа по механиката и сглобяването бе дело на Калоян и Лилия, за управлението на ръката бе отговорен Борис с инсталиран софтуер на мобилен телефон, дизайнер на логото бе София, която го изработи с помощта на Кристияна и Даниела, а в презентирането на английски език се включиха със слово Красимир, Васил, Калоян и Кристияна.
Отборите на държавите-участнички в проекта се запознаха и с интересната техника в стил батик „Tie-Dye“, популяризирана преди години с любимите тениски на рок-звездата Кърт Кобейн – вокал на групата „Нирвана“, както и с колекции на известния дизайнерски бранд Dolce & Gabbana. Практическата задача за всеки бе да нарисува свой собствен дизайн с батик-техника от подобен тип върху текстилна торбичка, с цветни флумастери и етилов разтвор. Занимание, което погълна изцяло дори преподавателите – истинска наслада за духа, провокираща творчество!
Друга атракция бе шевна машина – робот, който за секунди изработи бродерии с дизайн на самите ученици – някои получиха извезаните си имена, по зададена от тях самите стилистика и шрифт.
Любезните домакини се бяха погрижили за всичко! Младежите от румънския отбор учтиво насочваха всеки към разпределените помещения. Предложиха забавна кафе-пауза, в която всеки сам „надипли“ захарен памук на клечка. Имаше и традиционен румънски обяд в трапезарията на училището, както и следобедна пица в края на предпоследния работен ден.
Радвахме се на престой, с превъзходна локация – в съседство с приказната река Тимиш.
Посетихме центъра на красивия град Тимишоара, съчетал архитектурно наследство в унгарски и австрийски стил.
Изключително забавни бяха съвместните вечери с италианския екип от ученици и специалисти по информатика – начало на нови, незабравими приятелства!
Партньорите от Турция бяха впечатлени от уменията на всички ученици, както и от креативността на придружаващите ги преподаватели и специалисти, за които имаше отделна програма с лекции и уъркшопове на английски език.
Програмата на проекта предложи и две посещения на местни предприятия – фабрика за санитарен фаянс и завод за производство на въздушни възглавници за автомобили. Нашите ученици бяха силно впечатлени от роботизираното производство на текстилните въздушни възглавници и процеса на покриването им със силикон, тестване на здравината и пакетиране за редица известни марки автомобили. Заводът изнася повече от 95% от продукцията си, а по време на пандемията не е освободил нито един работник или служител от общо 3200 души персонал! Предлагат и уникални условия за стаж на младежи през лятото – 5-часов работен ден, с едночасова почивка за обяд и заплащане равно на това на нормален работник.
Очаквайте скоро презентация на автоматизираната ръка, която получихме като подарък за усилията на отбора.
